Автор Илия Цоневски
Както на Изток, така и на Запад до 180 г. езикът на църковните писатели е бил гръцкият. Благодарение на голямото и повсеместно влияние на елинската култура и образованост гръцкият език е бил достъпен за разбиране и говорене не само на Изток, но също така, поне за по-образованите люде, и на Запад, в Рим и цяла Италия, Африка и Южна Галия. Особено като писмен и литературен език бил употребяван от всички по-образовани люде в цялата Римска империя гръцкият език. Дори в самия Рим и в Римска Африка бил предпочитан гръцкият език пред латинския. Тертулиан е писал някои свои съчинения едновременно на гръцки и ла¬тински език. Неговият съвременник св. Иполит Римски е писал изключи¬телно на гръцки език. Поради своето високо развитие и своето голямо разнообразие и богатство на думи и форми, гръцкият език е бил най-пригоден за разкриване и изразяване основните и вечни истини на христи¬янството. Този гръцки език е бил обаче не древният класически гръцки език — атическо наречие, а оформилият се главно в Александрия, център на гръцката образованост, koihv diavlektoV, който е бил не само гово¬рим език, но и език на науката и литературата. По своите изразни форми обаче той е бил достъпен за разбиране и от по-простия народ. По-късно в някои източни страни гръцкият език бил заменен отчасти с езика на местните народи, например сирийски, коптски и арменски.
От 180 г. започва вече на Запад да се употребява латинският език. Най-напред той бил употребяван в някои мъченически актове. Постепенно той измества гръцкия език и от IV в. без изключение той става вече език на западните църковни писатели. Под влияние на творческата сила на християнството с неговите нови идеи този език преживял нов период на развитие. Влияние за оформяването на латинския църковен език е оказал и гръцкият език. Особено много са допринесли за развитието на латинския църковен език Тертулиан и св. Киприан Картагенски. В своите съчинения те са го обогатили както с думи от гръцкия език и народния латински говор, така и с някои специални юридически термини и изрази, черпени от рим¬ското право, а също и с някои новизми, необходими за изразяване на някои нови понятия. По този начин латинският език станал по-пригоден за раз¬криване на християнското учение и по-достъпен за по-широко разбиране.
Както на Изток, така и на Запад до 180 г. езикът на църковните писатели е бил гръцкият. Благодарение на голямото и повсеместно влияние на елинската култура и образованост гръцкият език е бил достъпен за разбиране и говорене не само на Изток, но също така, поне за по-образованите люде, и на Запад, в Рим и цяла Италия, Африка и Южна Галия. Особено като писмен и литературен език бил употребяван от всички по-образовани люде в цялата Римска империя гръцкият език. Дори в самия Рим и в Римска Африка бил предпочитан гръцкият език пред латинския. Тертулиан е писал някои свои съчинения едновременно на гръцки и ла¬тински език. Неговият съвременник св. Иполит Римски е писал изключи¬телно на гръцки език. Поради своето високо развитие и своето голямо разнообразие и богатство на думи и форми, гръцкият език е бил най-пригоден за разкриване и изразяване основните и вечни истини на христи¬янството. Този гръцки език е бил обаче не древният класически гръцки език — атическо наречие, а оформилият се главно в Александрия, център на гръцката образованост, koihv diavlektoV, който е бил не само гово¬рим език, но и език на науката и литературата. По своите изразни форми обаче той е бил достъпен за разбиране и от по-простия народ. По-късно в някои източни страни гръцкият език бил заменен отчасти с езика на местните народи, например сирийски, коптски и арменски.
От 180 г. започва вече на Запад да се употребява латинският език. Най-напред той бил употребяван в някои мъченически актове. Постепенно той измества гръцкия език и от IV в. без изключение той става вече език на западните църковни писатели. Под влияние на творческата сила на християнството с неговите нови идеи този език преживял нов период на развитие. Влияние за оформяването на латинския църковен език е оказал и гръцкият език. Особено много са допринесли за развитието на латинския църковен език Тертулиан и св. Киприан Картагенски. В своите съчинения те са го обогатили както с думи от гръцкия език и народния латински говор, така и с някои специални юридически термини и изрази, черпени от рим¬ското право, а също и с някои новизми, необходими за изразяване на някои нови понятия. По този начин латинският език станал по-пригоден за раз¬криване на християнското учение и по-достъпен за по-широко разбиране.
Няма коментари:
Публикуване на коментар