Автор Илия Цоневски
Епохата, в която са живели и работили църковните отци, учи¬тели и писатели, не се определя напълно еднакво от патролозите. Както беше споменато, до XIX в. в областта на патрологията се включва христи¬янската литература до средните векове, дори до Реформацията — XVI в. Според начина на употребата на наименованието „отец“ през V в. „св. от¬ци“ са били назовавани църковните писатели от по-предишно време, но също така и от по-близко време. По-късно и в ново и най-ново време „св. отци“ се именуват предимно църковните писатели от древнохристиянско време — до края на VIII в. Разбира се, в живия поток на истори¬ческия и особено на духовния живот не могат да се поставят някакви неизменни и вечни граници. И затова виждаме някои патролози и богосло¬ви да разширяват епохата на св. отци много по-късно след VIII в., напри¬мер протойерей Иоан Мейендорф я удължава до XIV в. (св. Григорий Палама и Николай Кавасила), архиепископ Филарет Черниговски — до XV в., а архиепископ Макарий Литовски и Волински и Н. Сагарда — дори „до наши дни“.1
Когато се определя епохата на св. отци, обикновено мнозинството патролози вземат под внимание един от съществените техни белези — древността. Защото, колкото в по-древно време са живели св. отци, толкова по-близо са те до апостолското предание и затова толкова по-точно те го разкриват в своите съчинения. Въпреки това, при определяне патриоти¬ческия период не трябва да се изхожда от понятието „отец на Църквата“, а от общото съзнание за значението на съответната епоха до VIII в. А имен¬но през тази епоха св. отци са пристъпвали към изясняване основните истини на християнството, подтиквани главно от нуждите на времето. Когато се появили сред християните различни еретически учения, вслед¬ствие на което изникнали оживени догматически спорове и борби, св. отци е трябвало да положат върховни усилия за разкриване, обосновка и защи¬та на истинското църковно учение. По този начин се появили техните бе¬лежити съчинения, които никога не ще загубят своето значение за пра¬вилното разбиране и усвояване на православната вяра. Освен това трябва да се вземе под внимание и вътрешното укрепване на християнството, след като то е признато вече след дълги преследвания за господствуваща религия в Римската империя, и формулирането на основните истини на вярата на Вселенските събори. А това е било извършено пак от църковните отци и учители, които са живели през тази епоха и които всестранно, основно и дълбоко били запознати с истините на Христовото учение. Затова, като отбелязва, че „Патрологията обикновено се разделя на три периода, приспособително към общото разделение на църковната история (1. период на първите три века, 2. период на Вселенските събори до отпа¬дането на Римската църква от Вселенската или до Константинополския патриарх Фотий и 3. период на св. отци на Православната църква от вре¬мето на патриарх Фотий до наши дни)“, архиепископ Макарий Ли¬товски и Волински справедливо подчертава: „Впрочем, пре¬делите на Патрологията могат да се съкратят. Св. отци — писатели, макар точно никога да не са оскъдявали в Църквата Христова дори до наши дни, но тъй като Патрологията разглежда отците предимно като свидетели на апостолското Предание, а в реда на свидетелите за каквото и да било събитие е достатъчно за удовлетворяване на истината да изслушаме само свидетелите, по време най-близки до събитието, особено ако числото им не е малко, то тя ни най-малко не ще сгреши, ако за съкращаване на своя труд се ограничи в посочените първи два периода (т. е. до времето на патриарх Фотий, б. м.) — толкова повече, че по-късните отци, които са жи¬вели в Православната църква след времето на отпадането от нея на Римско¬то патриаршество, по отношение на Свещ. Предание само са повтаряли казаното от отците от първите векове, като строго са се придържали към древното Православие.“2 Именно през тази епоха (до втората половина на VIII в.) християнството е запазило най-добре своя древен характер, за¬здравило се е вътрешно и в догматическите борби и спорове е процъфтявала светоотеческата литература.
В най-ново време както православни, така също и римокатолически патролози завършват епохата на св. отци на Изток със св. Иоан Дамаскин (починал около 750 г.), а на Запад със св. Григорий Велики († 604 г.) и Исидор Севилски († 636 г.). Римокатолическият патролог Basilius Steidle смята, че на Изток като завършек на светоотеческата епоха може да се приеме св. Теодор Студит († 826 г.)3.
Епохата на св. отци, а оттук и Патрологията може да бъде разделена на три периода:
1. Време на поставяне основите на научно и системно изясняване основните истини на християнството (от следапостолско време до Първия вселенски събор — 325 г.).
2. Време на процъфтяване на светоотеческата литература в борбата с еретическите учения (от 325 г. до Четвъртия вселенски събор—451 г.) и
3. Време на завършек (от 452 г. на Изток до св. Иоан Дамаскин — † около 750 г., на Запад до Исидор Севилски — † 636 г.).
Няма коментари:
Публикуване на коментар