1. Католически
Johann Adam Mohler († 1838 r.), Patrologie oder christliche Literargeschichte. Издадена по оставените от Mohler ръкописи от F. X. Reitmayr, Bd. I: Die ersten drei Jahrhunderte, Regensburg, 1840.
M. Permaneder († 1862), Bibliotheca patristica, t. I: Patrologia generalis, t. II: Patrologia specialis, Landishuti, 1841, 1844.
J. Fessler († 1872), Institutiones Patrologiae, 2 t., Oeniponte, 1850, 1851.
J. Alzog († 1878), GrundriB der Patrologie oder der alteren christlichen Literargeschichte, Freiburg i. Br., 1866.
Joseph Nirschi, Lehrbuch der Patrologie und Patristik, 3 Bde, Mainz, 1881—1885.
Heinrich Kihn († 1912), Patrologie, 2 Bde, Paderborn, 1904, 1908.
Otto Bardenhewer († 1935), Patrologie, III. Auflage, Frei¬burg i. Br., 1910.
Otto Bardenhewer, Geschichte der altkirchlichen Literatur, 5 Bde, Freiburg i. Br., 1913 f. Neue fotomechanische Ausgabe, Darmstadt, 1962.
F. Mourret, Histoire generale de 1’Eglise, II: Les Peres de 1’Eglise, 1919.
Gerhard Rauschen, Patrologie, Freiburg i. Br., 1906. — Впоследствие е била издавана два пъти (1921 и 1926 г.) под редакцията на Joseph Wittig и един път (1931 г.) под редакцията на Berthold Altaner.
J. Tixeront, Precis de Patrologie, 1923.
G. Bardy, Litterature grecque chretienne, 1928.
G. Bardy, Litterature latino chretienne, 1929.
A. Puech, Histoire de la litterature grecque chretienne jusqu’a la fin du 4e siecle, 3 t., 1928—1930.
J. M. Campell, The Greek Fathers, London, 1929.
Basilio Steidle, Patrologia seu historia antiquae litteraturae eeclesiasticae, Friburgi i. Br., 1937.
Basilius Steidle, Die Kirchenvater. Eine Einfuhrung in ihr Leben und Werk, egensburg, 1939.
U. Mannucci—A. Casamassa, Instituzioni di Patrologia, 2 t., 1948, 1950.
Johannes Quasten, Patrology, vol. I—III, Utrecht, 1950, 1953. 1960.
F. Cayre, Patrologie et histoire de la Theologie, 3 t., Paris—Tournal—Rome, 1953.
Heinrich Kraft, Die Kirchenvater. Bis zum Konzil von Nicaa, Bremen, 1966.
Berthold Altaner († 1964) — Alfred Stuiber († 1983), Patrologie. Leben, Schriften und Lehre der Kirchenvater, VIII. Auflage, Freiburg—Basel—Wien, 1978.
2. Протестантски
Особено голям интерес към древната християнска литература и рядка дотогава любов към проблемите на християнската древност про¬явяват в ново и най-ново време до наши дни и протестантските богослови. Пренебрежението и немарата към древната християнска литература от¬стъпват място на ревностното й изучаване и изследване. И протестантите вече съзнават, че колкото повече се връщаме назад към епохата на св. отци, толкова повече се приближаваме към древната Църква.
От протестантските богослови в областта на патрологическите из¬следвания са работили главно:
Adolf Harnack († 1930), Geschichte der altchristlichen Literatur bis Eusebius, 4 Bde, II. Auflage, Leipzig, 1958.
Gustav Kruger, Geschichte der altchristlichen Literatur in den ersten drei Jahrhunderten, t. u. II. Auflage, Freiburg i. Br.—Leipzig, 1895.
H. Jordan, Geschichte der altchristlichen Literatur, Leipzig, 1911.
Martin Dibelius, Geschichte der urchristlichen Literatur, Leipzig, 1926.
Hans Lietzmann († 1942), Christliche Literatur: Einleitung in die Altertumswissenschaft, 1923.
Hans Freiherr von Campenhausen, Die griechischen Kirchenvater, Stuttgart, 1955.
Hans Freiherr von Campenhausen, Lateinische Kirchenvater, Stuttgart, 1960.
Ценен е трудът на видния англикански богослов Ф. В. Фаррар, Жизнь и труды святых отцев и учителей Церкви, перевод с английского А. П. Лопухина, т. I—II, Петроград, 1902.
От 1882 г. до днес под редакцията на Adolf Harnack и Oscar Gebhardt, а по-късно на Erich Klostermann и Carl Schmidt, като подготовка на издаването на съчиненията на източните църковни писатели от Берлинската академия на науките, се издават „Texte und Untersuchungen zur Geschichte der altchristlichen Literatur“. В отдел¬ните томове са поместени и се поместват най-различни изследвания из областта на древната християнска литература.
3. Православни
В православната богословска литература разработването на Патрологията е по-слабо. Тук преобладават повече монографичните патрологически изследвания, отколкото общите и пълни курсове по Патрология. На православна почва тя е разработвана главно в руската богословска литература, но при не много благоприятни условия — първоначално тя е била дял от общата история на Църквата. „Поради чисто тенденциозно-католичествуващи подбуди, както отбелязва проф. Н. Н. Глубоковски, за да се подчертае изключителната важност на църковното Предание, което трябва да допълни недостатъчността на Свещ. Писание и да го осветлява от нови страни, в 1840 г. била въведена в духов¬ните семинарии науката Патристика под названието „Историческое учение об отцах Церкви“.
Наскоро след това тази наука била въведена и в духовните академии. За академическата постановка на Патрологията на първо време достатъчно говорят, например, съображенията на петербургския бакалавър И. И. Лобовиков. Според него „в кръга на богословските науки Патристиката се е явила вследствие на съзнанието на богословите, че не е достатъчно за тях изясняването и защитата на християнските догмати, не е достатъчно и основателно да се знае Свещ. Писание, но още е необходимо също така основателно да се знае и Свещ. Предание, представители на което са св. от¬ци на Църквата“. Очевидно „това е спомагателната наука за отците на Църквата като свидетели и изяснители на Свещ. Предание, а чрез Преда¬нието и на Свещ. Писание“. Заради това „анализът на съчиненията на от¬ците трябва да се допълни и заедно с това да се увенчае с разкриването на тяхното учение. В него е най-близката цел на Патристиката, най-добрата награда за трудовете, положени за изследване живота и съчиненията на отците, — очистеният плод, който очаква богословът от патролога, и най-после, тържество на православието: защото тук са събрани и ще бъ¬дат представени в ясна светлина най-добрите свидетелства на Църквата за изповядваните от нас догмати“.1 Но дълго време в Русия нямало благо¬приятни условия за развитието на Патрологията. Тя нямала още здрави и непоколебими основи дори за своето съществуване. Така например, в края на 60-те години на миналия век в изработените на конференции и предста¬вени на Св. Синод проекти за реформи в учебната програма на духовните академии трите академии (Петербургската, Московската и Казанската) се изказали против самостоятелното съществуване на Патрологията. В проекта на Петербургската академия се казва: „От кръга на богословските науки, преподавани досега в академиите, конференцията намира за въз¬можно, без вреда за пълнотата на богословското образование, съвършено да се изключат Патрологията, Пастирското богословие и Омилетиката. Патрологията, при надлежно развитие четенията по Църковна история и при задължението на Догматическото богословие да излага подробно ис¬торията на догматите в борбата с ересите и рационализма, се оказва съвър¬шено излишна.“2 Почти същото се казва в проекта на Московската духовна академия: „В съществуващия състав на учебните предмети... се представя за излишно изучаването на Патрологията... като такава наука, цялото съдържание на която влиза отчасти в Църковната история, отчасти в исто¬рическия отдел на Догматическото богословие и Църковното красноре¬чие.“3 В проекта на Казанската академия се предлага вместо Омилетика и Патристика да се създаде особена наука под название „История на църков¬ната словесност“. Обаче Патрологията се задържала в академическото обучение отначало (по устава на академиите от 1869 и 1884 г.) под името „Патристика“, а по-късно (по устава от 1910 г.) под името „Патрология“, дори при двама преподаватели. Постепенно в Русия започнали да ценят Патрологията така високо, че някои богослови отнасяли към основните богословски науки само две — науката за Свещ. Писание и науката за от¬ците и учителите на Църквата4.
Макар в православната богословска литература да преобладават монографичните патрологически изследвания, все пак не липсват и общи пълни, някои непълни, курсове по Патрология:
Архиепископ Филарет Черниговский и Нежинский, Историческое учение об отцах Церкви, т. I—III, Санктпетербург, I. изд., 1859, II. изд. 1882. — Съкратено издание, Чернигов, 1864.
Д. В. Гусев, Чтения по патрологии, випуск Г: Введение в патрологии и век мужей апостольских, Казань, 1896.
И. Попов, Конспект лекции по патрологии, I. изд. (литогр.), Москва, 1912, III изд. (печ.), Сергиев Посад, 1916.
Л. П. Карсавин, Св. отци и учители Церкви (Раскритие православия в их творения), Париж, б. г.
Dhmhvtrios MpavlanV, Patrologiva, ejn j AqhvnaiV, 1930.
Г. В. Флоровский, Восточные отцы IV-го века, Париж, 1931.
Свящ. Г. В. Флоровский, Византийские отцы V—VIII в., Париж, 1933.
Joan G. Coman, Patrologie, Bucuresti, 1956.
Архимандрит Киприан (Керн), Золотой век святоотеческой письменности. Жизнь и учение восточнкх отцов IV века, Париж, 1967.
j Arimandrivtou jIwavnnou, jEujstrativou Patrologiva, Qessalonivkh, 1971.
Panagiwvtou K. Crhvstou jEllhnikhv Patrologiva Qessalonivkh, t. A v 1976, t. B v 1978.
Stuliavnou G. Papadovpolou. Patrologiva, t. A v, jAqhvna, 1977.
Протойерей Иоанн Мейендорф, Введение в святоотеческое богословие, Ню-Йорк, 1980.
Патрологически материал се съдържа и в курсовете по обща история на Църквата, история на литературата, история на философията и особено в курсовете по история на догматите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар