ОТНОСНО ВОАЛА НА ДЕВИЦИТЕ



Автор Тертулиан

Превод: Юлия Борисова
Източник: http://www.christian-books.hit.bg

I.

Воден от защитата на моето мнение, ще докажа също на латински, че трябва да покриваме нашите девственици от момента, в който излязат от детството. Така иска Истината, срещу която не може да дава предписание нито времето, нито човешкото достойнство, нито привилегиите на живота в различните области. Най-често, обичаите родени от невежеството или глупостта на хората се укрепяват при използването им през следващите времена и вземат надмощие над истината чрез гордостта. Все пак нашият Господ Исус Христос се нарече Сам Истината, а не „Обичаят”. Ако той винаги е бил, ако и сега е във всяко нещо, Истината е нещо вечно и най-древното от всичко съществуващо. Какво значение имат тези, които смятат, за нещо ново това, което всъщност е древно? По-скоро истината, отколкото новостите осъждат ересите. Всичко, което е срещу истината е ерес, пък бил той и някакъв древен обичай. Ние трябва да се просвещаваме за това, което не знаем и пренебрегваме, също както и да се подчиняваме на това, което знаем.
Вярващият има едно единствено неизменно правило и то не подлежи на промяна. Състои се в това да вярваш в един единствен всемогъщ Бог, създател на света; в Исус Христос, Неговия син роден от девицата Мария; разпънат на кръст по време на Пилат Понтийски, възкресен от мъртвите на третия ден, приет в небесата, седнал сега отдясно на Бог-Отец, откъдето ще се върне да съди живите и мъртвите след възкресението на телата им. Тъй като този закон на вярата остава непокътнат, всичко останало, което има отношение към дисциплината и поведението ни, приема новостите като един вид подобрение под ръководството на Божията милост. Тя работи и ни усъвършенства до края. Има ли вероятност след всичко това, поради дявола, работещ без умора и добавящ всеки ден беззаконие на духа, Божието дело да спре и да престане да ни усъвършенства? Още повече, Бог е изпратил Святия дух именно за да може човекът немощен в своята слабост да разбира наведнъж всичко, да бъде ръководен малко по малко, оформян и воден към съвършена дисциплина от същия този Дух, Наместник на Господа! „Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. Когато Духът на Истината дойде, Той ще ви учи на всяка Истина; защото ще ви казва всичко, което е чул.” Преди това Той вече им беше казал за действията на Святия Дух. Какво е служението на Утешителя, ако не да установява дисциплина, да обяснява Писанията, да преобразява мисленето и да ни води все по-напред към съвършенството? Всяко нещо трябва да е на своето време. Няма нещо, което да не очаква усъвършенстването си! Еклесиаст казва: „За всяко нещо има време.” Погледни самите творения! Те произвеждат все повече и повече. Ето, първо едно малко семенце; от него излиза зародиш, след това се превръща в храст. После излизат клончетата и листата заякват. Най-накрая дървото се показва изцяло развито, пъпките се уголемяват и цветчетата излизат. После се ражда плодът. Този плод, едва очертан, още неоформен за известно време, нараства малко по малко, омеква и придобива приятен вкус.
Така и истината (Защото има само Един, Който е Господ на истината и на творенията) отначало се крепеше върху първоначалните принципи на естествения страх от Бога. После детството й премина под знака на закона и пророците; хвърли се стремително с пламенността на младостта чрез Евангелието! Днес се придвижва към зрялост чрез Утешителя. Само него трябва да обожаваме и признаваме като наш Господар след Исус Христос. „Защото Той не говори от Себе Си, а казва това, което е чул от Исус Христос.” Само Той трябва да ни води, само Той ни е изпратен след Исус. Тези, които Го получиха предпочитат Истината пред обичаите; тези, които Го слушаха не само някога да проповядва, но продължават да Го слушат и до днес, покриват девиците.

II.

Но аз още не искам да основавам истината върху обичаите. Нека остане още за известно време обичай, тъй като ще противопоставя един обичай на друг. В Гърция и в повечето варварски страни, зависими от нея, много църкви покриват девиците. За да не си въобразим, че това се отнася изключително за идолопоклонниците като гърците и варварите, виждаме че тази практика се наблюдава също под нашето небе. Аз цитирам за пример само църкви, основани от апостоли или апостолски мъже и си представям някои от тях. Тези църкви изпитват също така и новото влияние на обичая. Още повече те противопоставят времената и предшествениците, това което не могат да направят основаните след тях църкви. Към какво да се придържаме? Не можем да отхвърлим обичай, щом не го осъждаме. Той не е чужд, защото не идва от чужденци, а от хора, с които споделяме изключителните привилегии на мира и името „братя”. Между нас и тях са същата вяра, същият Бог, същият Христос, същата надежда, същото тайнство на кръщението. С една дума – ние сме една Църква! Следователно всичко, което принадлежи на нашите е наше! Иначе разделяте тялото на Църквата. Тук според употребата им в различните съмнителни и несигурни институции трябва да проучим кой от тези два противоположни обичая е съобразен с Божията доктрина. Следователно, ще трябва да се обявим за този, според когото девиците се покриват, тъй като са познати единствено на Бога. Търсейки славата си близо до Господа, а не при хората, девиците трябва да се изчервяват от своите хубости. По-лесно е да притесниш една девица с похвала, отколкото с укори, защото лицето на греховността, което не се трогва лесно, се е оформило от безочието в греха и чрез греха. Всъщност, никой не е одобрил обичая, който отрича, че девиците са такива, като ги излага на показ, освен ако не се намерят няколко мъже подобни на самите девици: очи, които искат да видят една девица, не се различават от очите на девицата, която иска да бъде видяна! Тези очи се пожелават взаимно – същият плам и силно желание да видиш и да бъдеш видян. Толкова е естествено за непорочния мъж да се изчерви при вида на една девица, колкото и за чистата девица да се изчерви при вида на един мъж.

III.

Нашите пресвяти предшественици никога не са искали да имат почит към обичаите. Винаги, както и до днес единият и другият обичай са били разрешени при нас по подобаващ начин. Всяка девица има правото да се покрива или да се унижава, както и да се жени. Никой не й забранява, нито пък я заставя да върши това. Истината се задоволяваше да приема обичая вместо да се възползва тайно от Него – но това беше само отчасти. Тъй като интелигентността започваше да се развива, стана лесно да се разпознае в свободата на този избор, че е най-добрия за нея и, че той е враг на всяко добро. Човешките девици се надигат срещу девиците на Бога, отдавайки се без свян на безразсъдна дързост. Те не се оставят да бъдат считани за девици, показвайки, че търсят компанията на мъже. Още по-лошо – слугините на Христос толкова по-свободни, тъй като принадлежат единствено на Него, подражават на примера им и стават като тях!
Ние сме възмутени, казват светските момичета, от това, че други ходят покрити. Те предпочитат да се възмущават на това, вместо да им подражават. Възмущението, ако не се лъжа не е добро нещо, а лошо и то води до грях. Добрите неща възмущават единствено перверзните умове. Ако е вярно, че свенливостта и скромността, отвращението от славата, желанието да се харесаш на Бога са добри неща, всички, които се възмущават от това, признават, че злото е в тях. Тогава какво? Ако невъздържаните претендират, че целомъдрието ги възмущава, трябва ли да го премахнем? Трябва ли да отречем вдовството от страх да не възмутим тези, които се женят многократно? Защо по-скоро святите момичета не се оплакват, че са възмутени от невъздържанието на тези, които парадират с предимствата си? Трябва ли заради тези момичета, които се продават, святите девици да бъдат разисквани в църквата, изчервявайки се, че са били видяни на пътя, треперейки, че ще ги открият, сякаш са ги повикали за да им отнемат честта? Всяка девица, която се показва е подложена на безчестие. Да пострадаш от физическо насилие е нещо по-незначително, защото слабостта не е могла да го отблъсне. Но ако чрез премахването на воала се насилва духа на девицата, тя е загубила това, което е притежавала. О, осквернени ръце, които сте могли да изтръгнете една дреха, посветена на Господа! Какво повече би направил врагът, ако знае, че покривалото е свидетелство, че една жена е девица? От момента, в който се открие главата й, тя вече не е такава в собствените си очи; превърнала се е в нещо различно от самата себе си! Вдигни се о, Истино! Вдигни се! Счупи връзките, които те задържат! Не искам повече да защитаваш никакъв обичай! Защото, този в чиято сянка се наслаждаваше на правата си, вече е отхвърлен. Покажи, че Ти покриваш девиците. Разяснявай Самата ти Писанията, които обичаят не познава, защото, ако ги знаеше, никога нямаше да съществува!

IV.

Тъй като имаме навика да си служим с Писанията за да се аргументираме срещу Истината, не пропускаме да се противопоставим веднага възразявайки, че апостолът изобщо не е говорил за девиците, тъй като препоръчва воала на жените и споменава само тях. Ако е искал и девиците да бъдат покрити, щял е да ги спомене отделно, след като е говорил за жените. Също така когато разглежда женитбата, предписва точно какви правила трябва да спазват девиците. Следователно те не са поробени изобщо от закона на воала, защото тяхното име не е споменато в него. От тук е ясно, че щом не са споменати, заповедта не е за тях.
Можем да върнем същото доказателство срещу противниците си. Тъй като апостолът знае да установи разликата между жена и девица (по-точно когато трябва да подчертае, че някоя жена не е девствена) когато без да установява тази разлика той не споменава изрично девицата, доказва, че има общовалидност на правилото. На друго място е казал: „жената и девицата са различни.”. Така, че той мълчаливо събира тези, които не е разделил.
Разликата между жената и девицата установена тук, няма никаква власт за тях както биха искали някои. Колко приличащи си думи не би трябвало да се произнасят тук и там в един и същи смисъл, тъй като нямат същата стойност освен в случай, че мотивът, с който се произнасят не е един и същ. Но сегашният случай е различен от другите, в които апостолът разделя жената от девицата. Защо? Защото тази, която не е омъжена (девицата) за да бъде чиста в тяло и дух се занимава само с божиите неща. Обратно – тази, която има съпруг и не е девица, желае да се хареса на него. Ето обяснението на разликата, което няма място в обсъждания в момента въпрос, щом не се говори нито за сърцето, нито за мислите на жената и девицата, а става дума за покриването на главата. Святият дух не желаейки тук да има и най-малка разлика е включил в понятието и жената, и девицата. След като не я е назовал изрично, той не я е отделил от жената и по този начин я е съединил с тази, от която не я е отделил. Нима е нещо ново да си служим с най-широко разпространената дума за да разберем нещата обобщено без да е необходимо да отделяме частите на цялото? Краткотрайността на един спор произтича от неговата същност – полезна и необходима, също както многословието е объркващо, досадно и безполезно. Ето защо се задоволяваме с общи понятия, които обхващат с универсалността си идеята за различните видове.
Да се върнем на самата дума – жена. Това е термин присъщ и обобщаващ за целия пол. Той включва девицата, омъжената, вдовицата и всички, които принадлежат към него поради името си или възрастта си. Така казано родът предшества вида, тъй като го обхваща, както предхождащия – своя следващ или цялото частта. Видът е изразен в термина, който го съдържа и означен в думата, която го обхваща. Така, когато назовавам тялото, няма нужда да изброявам ръцете, краката или някоя друга част. Също така, ако говорим за света, ще включваме небето, слънцето, луната, звездите, земята, морето и всеки друг елемент. Когато говорим за нещо, включваме всичко, което се съдържа в него. Следователно да назовеш жената означава да дадеш представа за целия пол.

V.

Тъй като нашите противници използват името „жена” твърдейки, че не може да се отнася за друга, освен за омъжената, ще трябва да докажем, че съдържанието на термина обхваща целия пол, а не само една част. Така че девиците също са включени. След като този втори човешки вид е бил създаден от Бога „за да бъде другар на мъжа”, жената получава от момента на раждането си името, което я отличава; все още е невинна, достойна за рая и девствена. „Ще се казва жена”, казва Бог. Ето едно име не само подобаващо на девицата, а и нейно собствено, защото го получава заради произхода си. Някои много ловки умове искат тези думи: „тя ще се казва жена” да се отнасят единствено до бъдещето, както някои казват например: „тя ще бъде жена, когато загуби девствеността си”, защото после четем: „Човекът ще напусне майка си и баща си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът”. За да подкрепят това тълкуване, нека първо ни покажат, че тя е била наречена жена само по отношение на бъдещето. Не е възможно да бъде наречена с име, което не отразява и не важи за настоящето. Впрочем, не е ли странно, че е била наречена с име, отнасящо се до бъдещето, а не е имала друго, което да я характеризира в момента? „Адам даде имена на всички живи същества”. Никого не обозначи в бъдеще време, а разбирайки какво представляват в момента, им даде имена според това, което бяха в момента. Какво беше името на първата жена? Сигурно е, че всеки път когато е споменавана в Писанията, тя е наричана „жена” преди да стане „съпруга” и никога не е наричана „девица”, дори когато беше наистина такава! Това е нейното единствено име и то й е дадено в смисъл, в който няма нищо пророческо. Писанията всъщност съобщават: „Адам и жена му бяха голи.” Тази дума не е приложена в бъдещето като предсказание преобразуващо жената в съпруга. Тя показва само, че без да са женени тя е жена, защото е взета от неговата собствена плът: „Тези кости от моите кости, казва той, тази плът от моята плът, ще се нарича жена.”
Следователно, чрез тайно вдъхновение на човешката същност, Божествеността на душата е въвела в незнание хората, както е станало и с много други неща – било в нашите действия, нашите думи. Така ще докажем, че е станало и с думата „жена”, когато говорим за съпругите. Този език често е неправилен. Гърците, които си служат по-свободно с думата жена вместо „съпруга” нямат други специални термини за да изкажат това. Но аз предпочитам да изведа доводи за тези неща от свидетелството на Писанията. Когато чрез връзките на женитбата двете страни са вече една плът, тази плът от плътта на мъжа, тази кост от неговите кости се нарича съобразно с произхода си – негова жена, откакто е станала негова съпруга чрез обединяването на двете материи. Следователно името „жена” е това, което тя дължи на същността си; това на съпруга обяснява нейното положение. Всъщност една жена може да не бъде съпруга, но една съпруга не може да не е жена, просто защото е невъзможно!
След като е дал на новото творение името „жена” и е обяснил,че тя отначало е такава заради наложеното й име, Адам започва да пророкува, добавяйки: „За да я следва, мъжът ще напусне майка си и баща си.” Името не е свързано с пророчеството, както пророчеството не се отнася за Ева, тъй като тези думи са казани не за нея, а за всички жени, чиято майка тя ще стане един ден. Още повече Адам не можеше да напусне заради Ева нито майка си, нито баща си, защото той нямаше родители. Този пророчески пасаж не засягаше изобщо Ева, защото не се отнасяше за Адам! Това, за което става въпрос касае съпрузите, на които щеше да им се наложи да напуснат родителите си заради съпругите си. Ако нещата стоят така, очевидно е, че не поради бъдещо свое състояние (положение) Ева е била наречена „жена”, защото то не я засягаше! Прибавете и това, че Адам сам обясни причината за това име. Всъщност, след като каза: „Тя ще се нарича жена”, той добави: „защото е направена от плътта на мъжа.” Още повече, че мъжът беше все още девствен. Ние ще обясним на подходящо място това име на мъжа.
Никой не трябва да тълкува името „жена” в пророчески смисъл, защото то произлиза от друго значение; както е очевидно, че когато тя получава едно име в полза на нейно бъдещо положение, това е моментът, когато е наречена Ева – нейното лично име – защото вече беше назована с общото име за всички жени – „жена”. Ако е вярно, че Ева означава „майка на живите”, значи тя вече е наречена заради нещо, което ще стане по-късно; наречена е „съпруга”, а не вече „девица”. Това ще бъде накрая името на омъжената, защото след сватбата идва майчинството. От това следва още, че нейното име „жена” не е заимствано от положение в бъдещето, защото тя трябваше да получи по-късно името, което съответстваше на нейното положение.

VI.

Да видим сега дали апостолът не употребява тази дума когато нарича „жена” девицата Мария в същия смисъл, както в Битие се дава името на Ева за да обозначи общо целия пол. В своето писмо в стихове до Галатяните той казва: „Господ изпратил Своя Син, роден от жена.” Ясно е, че майката на Господ е била девица, каквото и да казва по този повод Хебион. Аз чета също така, че „ангелът Габриел беше изпратен при една девица.” Въпреки това, когато я благославя, той я поставя между жените, а не при девиците. „Благословена между всички жени” – казва той. Ангелът знае добре, че името жена отговаря също така добре, както и на другите.
Но аз вярвам, че някои са отхвърлили властта на цитираното по-горе, казвайки: „Мария беше сгодена и затова ангелът и апостолът я наричат жена. В известен смисъл едно сгодено момиче е вече омъжено.” Въпреки всичко има голяма разлика между „почти” и действителността, особено при тези обстоятелства. Би могло при други случаи да бъде едно и също. Но тук Мария е наречена жена не защото беше годеница. Въпреки че не беше омъжена, тя получи това име в качеството си на жена – наименование, принадлежащо й от раждането й. Защото е необходимо названието, от което произтича качеството (същността) да предхожда всички останали имена.
Освен това, ако при тези обстоятелства не поради пола й, а чрез уподобяването на положението на Мария като годеница с това на съпруга тя е наречена „жена”, следва, че Исус Христос изобщо не е роден от девица, а от омъжена жена, която вече не е девствена! Ако той бе роден от девица, която, въпреки че беше омъжена беше непипната, трябва да признаем, че в този случай и най-чистата девица може да бъде наречена „жена”. Тук също няма нищо пророческо. Апостолът я нарича „жена” не защото трябваше един ден да престане да бъде девица – „Роден от жена”. Той не можеше да я нарече с име означаващо по-нататъшни обстоятелства, т.е. известяващо че една жена е позната от съпруга си, защото Христос не трябваше да се роди по обичайния начин. Въпреки че беше девица, той я нарича според женската й същност, съобразно с пола към който принадлежи по рождение, защото името е определено както за девиците, така и за всички други от този пол.

VII.

Да минем сега на мотивите, поради които апостолът учи, че жената трябва да бъде покрита. Да проучим дали се отнасят и за девиците, защото, ако е така, няма съмнение, че трябва да се прилага и при тях. Ако „мъжът е глава на жената”, той е такъв и на девицата, каквато е била преди да се омъжи. Освен ако девиците не образуват някакъв трети самостоятелен вид, имайки си също своя „глава”. „Ако е срамно една жена да си реже косата или да си бръсне главата” същото се отнася и за девицата. Във време на противодействие на бога, трябва да се разгледа внимателно въпроса дали е достойно едно момиче да си подстригва косата, при положение, че това е позволено на младите мъже. След като не подхожда както на девицата, така и на другите жени да бръснат или подстригват косите си, значи е необходимо да покриват главите си. „Ако жената е славата на мъжа”, колко повече се отнася покриването за девицата, която е слава на самата себе си! „Ако жената беше направена от мъжа за мъжа”, това Адамово ребро също беше девствено отначало. Ако „жената трябва да носи на главата си белега на мъжката власт”, никога не трябва да го носи с повече право, отколкото когато е девица, защото точно тогава има причина за това. Всъщност ангелите, които както четем загубиха Господ и небето защото силно пожелаха жените, не се съблазниха от осквернени тела, въздишайки след остатъците на човешкото сладострастие, а от девиците, чиято прелест служи по някакъв начин и за извинение на мъжката похот. Писанията обясняват: „Когато хората започнаха да се умножават по земята и се раждаха момичета, случваше се децата на Бога (Божиите синове), виждайки че човешките дъщери бяха хубави, да си вземат съпруги, избрани от тях.” Тук гръцката дума наистина означава „съпруга”, защото става въпрос за женитба. Когато се казва „човешки дъщери”, това очевидно означава девици, които все още са поставени под настойничеството на родителите си. Защото да си съпруга вече означава да принадлежиш на мъжа си. Би било удобно да се каже „човешките жени” (омъжените). Още повече Писанията не наричат изобщо тези ангели „прелюбодейци”, а съпрузи, тъй като са вземали неомъжени човешки дъщери. Това е достатъчно свидетелство, че тези момичета, току що станали съпруги на ангелите са били девици. Първо – момичета, после – омъжени: не мога да кажа, че биха могли да бъдат други!
Следователно е необходимо такава опасна хубост да бъде покривана! Наистина трябва да се покрива подобна „опасна хубост”, успяла да предизвика възмущението дори на небесата! В присъствието на Бога и ангелите Му, в чиито очи хубостта е виновна за падението на другите ангели, тя трябва да се изчервява и трябва да обуздава коварната си свобода и желание да се показва открита; трябва да се крие дори от погледите на мъжете.
Да предположим, че тези ангели са пожелали силно вече осквернени жени. Следователно девиците са още повече задължени да се прикриват именно заради ангелите, които биха били способни да съгрешават още по-лесно заради тях. Щом като апостолът добавя, че „една хубава коса е честта на жената, защото може да й служи за покривало”, не е ли вярно, че дългата коса е гордост и за девицата? Какво говоря? Тя е изключително украшение за девицата, тъй като тя има навик да я събира във формата на пирамида, сякаш за да сложи корона на главата си!

VIII.

Съществуват съображения противопоставящи се на изтъкнатото до тук, защото „мъжът не се покрива никога”. Защо? Защото естествено няма същото изобилие от коса като жената; защото за него не е срамно да подстригва или бръсне главата си; защото не заради него ангелите съгрешиха; защото е „Славата и образа на Бога” и най-накрая защото Исус Христос е негова „глава” (началник). Така, когато апостолът говорейки за мъжа и жената казва защо тя трябва да се покрива, а мъжът – не, съвсем естествено виждаме по каква причина не споменава отделно девиците, а ги включва към жените. По същия начин се подразбира, че подрастващите са включени когато става въпрос за мъжете. Така става ясно, че с общите термини „жена” и „мъж” се определят всички, които принадлежат на единия или другия пол.
Ето как Адам, въпреки че беше още девствен бе наречен „мъж” в книгата Битие. „Тя ще се нарича жена, казва той, защото е извадена (част) от мъжа.” В този случай Адам е наречен „мъж” още преди женитбата си, също както и Ева е наречена „жена”. Апостолът достатъчно добре е обозначил различните степени и при двата пола. Той определя кратко и силно въздействащо следното: Всяка жена! Какво ли значи „всяка”, ако не всички видове жени, при всякакви условия, от всички слоеве на обществото, всички възрасти, всяко съсловие, защото „всичко” означава нещо, което е в цялата си пълнота, без да липсва нито една негова част. Нима девицата не е част от женския пол? По същия начин ли се отнася за мъжа, това, че не трябва да покрива? Той казва и за него: Всеки мъж. Ето две противостоящи си наименования: „жена” и „мъж”. И към двете е прибавена думата „всеки” (всяка). Два противоположни един на друг закона – единият „покрива”, другият „открива”. Следователно щом е казано „всеки мъж”, то наистина трябва да се отнася за всеки – женен или не. От друга страна щом името „мъж” е общо за целия пол заради същността му, то законът да не се покрива е също общ за всеки, който е девствен между мъжете. Защо тогава да е самонадеяно да считаме включването на девицата под общото име „жена” с цел да бъде включена в това си качество и в закона? Ако девицата не е жена, то и момчето изобщо не е мъж. Ако девицата не се покрива, защото не е жена, момчето също не трябва да се открива, защото не е мъж. Би трябвало една и съща девственост да се ползва от същото изключение. Девиците не са длъжни да се покриват по същата причина, поради която момчетата – да се откриват. Защо от една страна признаваме, че определението на апостола е абсолютно точно по отношение на мъжа, без да се питаме защо не е споменал момчето, а от друга отказваме, че се отнася по същия начин за жената? „Ако някой иска да спори, ние нямаме този навик, нито пък цялата Божия църква”, казва апостолът. Това доказва, че се е разпалил спор по този въпрос и че той бърза да го угаси с точни и кратки думи, без да споменава девиците и така дава да се разбере, че няма съмнение, че са включени при жените: Всички жени. Точно така са го разбрали и самите коринтяни. Днес все още тези същите коринтяни покриват девиците си. Учениците доказват чрез поведението си на какво са ги учили апостолите.

IX.

Да видим сега, щом доводите изведени от женската същност важат и за девиците, дали предписанията на църковната дисциплина не засягат също и жените. „Не е разрешено на жените да говорят в църквата”, да кръщават, да поучават, да принасят жертви, да си присвояват дейности принадлежащи на мъжете, още повече на проповедниците. Ние питаме – има ли тук нещо, което да е позволено на девиците? Ако нищо от изброеното не й е позволено, ако във всичко е приравнена при едни и същи условия с жената и винаги е считана като част същия пол, когато е необходимо да се унижава по каква причина забраненото за всички жени на нея да й бъде разрешено? Какво право има на специално предимство, надхвърлящо естественото й положение щом е вярно, че е девица и има за цел да освещава тялото си? Ще я лишим ли от воала й за да влезе в църквата привличайки върху себе си всички погледи, излагайки честта и светостта си с откриването на главата си. Бихме ли могли да отдадем по-достойна почит на девствеността, позволявайки й да се меси в някои от изключителните дейности на мъжете или да поеме някои от отговорностите им.
Веднъж в числото на вдовиците беше включена една девица, която нямаше още двадесет години. Ако свещеникът й е дължал някакво облекчение, би трябвало да го направи по друг начин, без да се налага да се разиграва в църквата такова странно, да не кажа почти чудовищно представление, колкото чудно, толкова и изненадващо: една вдовица-девица, която дори не беше покрила главата си, както би направила вдовицата. Самата тя опровергава по този начин, че е вдовица или девица – девица, заела място сред вдовиците или вдовица, която се назовава девица.
Можем ли да кажем, че същата власт, която й е дала място между вдовиците я е лишила от воала? Това място е запазено за жени по-възрастни от 60 години; не само за тези, които са били женени един път, а за майките на семейства, за отгледалите деца. Те могат и знаят с цялата човешка обич, на която са способни, как най-добре да помогнат на другите със съвети и да ги успокоят при всякакви житейски обстоятелства, тъй като са минали през всички състояния, които могат да поставят на изпитание нравствеността на една жена. Също така е ясно, че не е отредено изключително място за девиците за да бъдат почитани и възнаграждавани.

X.

Мога да кажа същото за всяка друга разлика. Не е ли странно, че жените, които са подчинени на мъжете, ще могат да носят като знак на чест нещо, което да ги отличава като девствени и да привлича върху тях погледите, вниманието и уважението на братята им, докато в същото време толкова много девствени мъже, толкова доброволни евнуси да са принудени да крият своето целомъдрие? Те не носят нищо, което да ги отличава. Не трябва ли и те да имат някакво украшение характерно само за тях каквито са: перата на Тарамантите, диадемата на варварите, щуреца на атиняните, плитката на германците или белезите от жигосване на Бретонците? Не би ли трябвало да покриват главата си в църквата, обратно на това, което казва апостола? Сигурни сме, че той би препоръчал на мъжете нещо подобно, ако беше дал подобно предимство и на жените. Защото, ако говорим за мъжкото достойнство, би трябвало с предимство да бъде почетено целомъдрието им. Колкото повече техният пол е отдаден на сладострастието, толкова по-трудно е те да устояват на силните страсти и затова е по-достойно това да се отбележи! Нали излагането на показ би могло да бъде награда за девствеността. Целомъдрието не е по-малко ценно – било във вдовството, било при тези, които сами, доброволно по взаимно съгласие са се отказали от удоволствията позволени на женените. Девствеността е подарък от Божията милост. Целомъдрието, точно обратно, е нравствено усилие. Да не пожелаваш да изпиташ удоволствие, което вече си изпитал – това е голяма битка! Много по-лесно е изобщо да не поискаш силно това, което не познаваш, тъй като няма срещу какво да се бориш. Как е възможно Бог да не даде нещо на мъжа, за да го почете? Дали поради това, че е по-близо до Него и Негов образ, или защото целомъдрието е нещо по-трудно за мъжа? Щом не е определил нищо за мъжа, това е така и за жената.

XI.

Сега нека да завършим темата, която отложихме преди това и да разгледаме един спомагателен въпрос. Така няма да прекъснем връзката между идеите. Когато установихме, че определението на апостола е абсолютно и, че под „всяка жена” трябва да разбираме жена на всяка възраст, някои биха ми възразили: сигурно трябва да покриваме девицата от момента на раждането й? Този закон не задължава никой друг, освен тази, която се разпознава вече, че е жена, при която се появяват отличителните белези на излизащата от детството и започваща да усеща нови неща, присъщи на друга възраст. Всъщност нашите първи родители Адам и Ева бяха голи още когато не познаваха същността си. В момента, в който опитаха плода на дървото на знанието, първото чувство, което изпитаха, беше срам. Освен това, те покриха плътта си, която вече започваха да познават.
Ако е необходимо да покриваме жената заради ангелите, не трябва да забравяме, че това задължение ще започне за нея от деня, когато тя може да предизвика силното желание на мъжете и да бъде готова за женитба. Веднага щом това стане възможно, тя вече не е девица. Ето защо при израилтяните е било забранено да се омъжва едно момиче преди зрелостта му да се е проявила чрез естествените белези. Преди това е смятано за неузрял плод. То си остава девица до тогава, докато не е готово за женене и престава да бъде такава щом е признато, че е готово за женитба. Когато не е повече девица, законът е приложим, както и законът за женитбата.
Сгодените имат примера на Ребека. Водена при жениха си, когото не познаваше повече отколкото той нея, едва осведомена, че е видяла именно него отдалеч, тя не дочака да си стиснат ръцете, да я целуне и да я поздрави. Изповядвайки това, което чувстваше – че той е нейния съпруг по дух, показа, че вече не е девица, като покри веднага главата си. Това беше жена, приела Христовата дисциплина! Това показва, че женитбата както и разврата са в сърцето и очите.
Вярно е, че някои все още покриват Ребека. Колкото до другите – тези, които не са годеници, какво значение има, че родителите им отлагат женитбата им поради бедност или за да намерят по-добра партия? Какво значение има самото желание за въздържание? Нищо не може да попречи на възрастта да следва своя път и да плаща данък на зрелостта. Човешката природа, която е като втора тайна майка и времето – друг баща, когото не познаваме, са оженили едно момиче според техните закони. Погледнете на тази девица като на омъжена – нейният дух вече е такъв чрез очакването, плътта й – чрез преобразуванията, които се извършват в нея. Съпругът, който й определят е на второ място.
Ето вижте: нейният глас се е развил, крайниците й са достигнали съвършенство, облякла е дреха от свян; всеки месец прибавя своето. Можете ли все още да поддържате мнението си, че не е жена, след като вече изпитва всички женски нещастия на гърба си? Ако е вярно, че след употребата на брака едно момиче става жена, тогава нека покрива главата си след като се омъжи. Езичниците покриват годеницата, когато я водят при младоженеца. Да приемем, че момичетата се покриват веднага след като се оженят, и вече са едно в дух и тяло с мъжа чрез брачната целувка, чрез ръката която са Му дали като свидетелство че са се отдали; най-общо чрез този залог пред съвестта в полза, на който са се съгласили напълно да се откажат от себе си. Тогава не трябва ли още повече да са подчинени на този закон през времето, без което не биха могли да станат съпруги и, което без дори да очакват женитбата ги поставя извън групата на девиците? Самите езичници спазват времето точно според природните закони преди да отдадат на всяка възраст съответстващите й права. Те имат обичай да определят пубертета не чрез годежа и женитбата, а чрез изтеклото време: за жените 12 години, за мъжете – 14 години. При тях, както едно девствено момиче, така и един неженен мъж могат да бъдат наречени на глава на семейство. Докато ние не спазваме природните закони, сякаш Господ, който ги е създал не е нашия Бог!

XII.

Според тези свидетелства на тялото и духа разпознаваме като жена и омъжена тази, която ги е изпитала в съзнанието и плътта си. Това са първите дъсчици за писане, върху които човешкото естество е нарисувало годежите и сватбите. Покрий външността на тази, която е скрита под воал отвътре; покрий още и главата й защото вътрешните й части също са покрити. Искаш ли да знаеш каква е властта на възрастта? Нека да погледнем към две жени: едната облечена насила преди пубертета като жена и другата все още девствена макар и в доста напреднала възраст, облечена в дрехи на девица. По-лесно ще бъде да отречем, че първата е жена, отколкото да повярваме, че втората е девица. Такава е силата на възрастта и е невъзможно самата дреха да я прикрие.
Тези, които отказват да се покриват признават, че ако променят облеклото си, те вече ще са в друга възраст. Веднага щом се признаят за жени, те излизат от групата на девиците, премахвайки от главата си знака на това, което са били до тогава. Те си правят други прически, слагайки в тях странни коси, които разпределят високо над главата си с изкусни игли. Така те обявяват открито, че са жени. Вече се съветват с огледалото за да украсят себе си. Омекотяват кожата си с дестилирани масла (розово и др.) и може би я прикриват под помади и червила. Оставят да се развяват палтата им, носят различни модели обувки, ходят на баня с повече придружители. Защо да навлизам в повече подробности? Външността им сама очевидно доказва, че са жени. Само чрез непокритата си глава искат да минат за девици отричайки по този начин състоянието, което изповядват навсякъде другаде.

XIII.

Ако заради мъжете приемат женското облекло, добре! Нека приемат тогава изцяло всичко, по такъв начин, че да се появяват пред езичниците само с покрита глава. Правилно е да крият в църквата същата тази девственост, която крият и навън. Те се страхуват от чужденците. Тогава нека да уважават и братята си, или да изглеждат девици на улицата със същата смелост, както и в църквата. Бих поздравил тяхната неприкосновеност, ако се прославят с девствеността си пред езичниците. Вътре или извън църквите, те имат едно и също естество, една и съща свобода в Бога и извън Него да изповядат девствеността си. Защо в църквата да показват съвършенство, което скриват другаде? Питам ги защо правят това. Дали за да се харесат на братята или само на Господ? Ако е за второто, то Той е способен да види и това, което правим тайно за да възнагради единствено това, което се върши само за Него. Той ни съветва „да не излагаме на показ под звъна на тромпетите това, което правим пред Него, нито да очакваме награда от хората.” След като ни е забранил да даваме един денар „или най-малката милостиня без да скрием от дясната си ръка”, колко ли мрак и невежество разпространяваме с даровете и приносите си пред Господа, с нашите тела и дух, защото е толкова естествено да му ги посвещаваме! Следователно, когато едно нещо не изглежда да е направено за да се хареса на Бога, то е защото не е извършено както Той е поискал, а е направено по човешки. Именно по тази причина то е незаконно и опорочено от суетна слава, забранена на тези, чиято заслуга се състои единствено в смирението. Ако целомъдрието е дадено от Бога „защо вие да се прославяте, като че ли не сте го получили даром? Ако сте го получили, какво имате, което не ви е дадено?” Най-доброто доказателство, че не сте получили девствеността си от Бога е това, че не я посвещавате изцяло на Него! Да видим сега дали това, което идва от човека е истинско и трайно.

XIV.

Когато тази тема започна да се разглежда за първи път, един от въпросите беше: Как всъщност ще склоним другите да спазват тази добродетел? Като че ли числеността, а не милостта на Бога ни прави щастливи. Нима девиците са тези, които ни прославят и препоръчват като църква пред Бога? Или пък църквата ги прославя и препоръчва? Тази, която задава този въпрос, признава, че славата е направила девиците – със славата идват безпокойството и притеснението, после нуждата, а с нея и слабостта. Ето защо избягвайки да си покриват главата, те се излагат на всички тревоги, произтичащи от суетната слава и са принудени да покрият срама си, защото слабостта им изнемогва. Не религията, а суетната слава вдъхновява външните изяви на девствеността. Понякога дори „техният стомах е техен господ”, защото знаят, че братята им доброволно ги подкрепят. Не се задоволяват само да сгрешат, а дълго влачат след себе си недобросъвестни постъпки. Един път изложили се под погледите на обществото, възгордяли се от тези знаци на почит и удовлетворени от братята си с всички свидетелства на уважение и любов от тяхна страна, ако изпаднат в заблуда те знаят, че без да се крият ще съберат повече уважение, отколкото срам! Ако дадем на девствеността предимството да открива главата си, от момента, в който една девица бъде невярна на тази милост от Бога, тя ще остане без воал от страх да не покаже безчестието си. Какво става тогава? Тя се показва под външност, която не отговаря на вътрешното й състояние; т.е. външността, характерна за девиците. Тя въпреки това остава под тази външност, която й е чужда, от страх да не се разбере престъплението й, ако я промени. Така тя и себеподобните й знаейки много добре, че са омърсени, ще се осмеляват да се приближават до бога с открита глава.
Но Господ като ревнив Бог казва: „Няма нищо скрито, което накрая да не се открие”, разрешава на разпуснатостта на мнозинството да избухне в големия ден, защото тези жени не ще я изповядат никога, ако не бъдат предадени от виковете на новородените си деца. Ако така могат да бъдат разпознати повече от тези свидетелства на греха, не можем ли да ги заподозрем за още по-големи престъпления? Бих казал, въпреки че не ми се иска, колко трудно е за едно момиче превърнало се в жена без да се страхува, да се преструва, че е девствено пред Бога. Какви ужасни посегателства ще си позволи срещу собствената си утроба от страх да не бъде изненадана от майчинството! Господ знае колко съвършени и здрави деца биха се появили на бял свят, ако техните майки не се бяха борили дълго за да ги удушат. Тези девици забременяват лесно и раждат без мъки деца подобни на бащите си. Ето престъпленията, които се появяват от една принудителна, недоброволна девственост.
Самото желание да се показваш вече е насилие над въздържаността, а грижите да се харесаш на мъжете съдържат в себе си нещо не присъщо на една девица. Колкото и намеренията й да са чисти, ви казвам: винаги когато се показва, тя задължително се излага на опасности, тъй като е засегната от множеството погледи, от пръстите, които я сочат и ласкаят гордостта й. Тя изпитва невъздържани, силни чувства когато се разпалва сред всичките непрестанни прегръдки и целувки на нейните братя. Така нахалството й се втвърдява, свенливостта й малко по малко отслабва. По този начин тя се развращава и се учи да се харесва по друг начин.

XV.

Но какво говоря? Истинската девственост, чиста и цялостна се бои най-много от себе си. Тя дори не понася женските погледи, които не са й приятни. Намира убежище и защита във воала като в шлем, който й помага да предпази съкровището си от изкушенията, от стрелите на възмущението, от подозренията, от злословията, от ревността и завистта. При езичниците съществува едно забележително омагьосване, което убива чрез похвала и празна слава. Понякога ние отдаваме това на дявола, защото омразата към доброто е негово владение; друг път го приписваме на Бога, защото Той е, който осъжда гордостта, „възвисявайки смирените и снижавайки възвисените”. Чистата девица ще се страхува от една страна от нашия враг, който я изкушава, от друга – от Бога, който наказва. От една страна е злото, което носи завист, от другата – светлината, която съди. Тя ще се радва да бъде разкрита само пред себе си и пред Бог. Докато е само Негова, ще затвори мъдро вратата на всяко изкушение. Кой ще поиска да подразни с поглед едно нечувствително скрито лице, което излъчва тъга? Всички лоши мисли ще се разбият в тази свята строгост. Най-добре е да се издигне над пола си като девица, която крие девствеността си.

XVI.

Нашето мнение се опира върху Писанието, върху човешката същност и дисциплината. Писанията установяват закона, нашето естество го потвърждава, дисциплината го управлява. Какво би могла да направи силата на обичая срещу такава власт? Какъв повод има за изграждане на противоположно мнение? Писания, същност, дисциплина – всичко произлиза от един и същи Бог. Това, което им се противопоставя, не идва от Него. Писанията неясни ли са? Свидетелството на творението е очевидно и след него непонятните неща от Писанията изчезват. Съмнявате ли се още след свидетелствата на всичко сътворено? Дисциплината показва ясно това, което е удоволствие за Бога. Нищо не Му е по-скъпо от смирението, нищо не Му харесва повече от скромността; няма друго нещо, което да мрази повече от самохвалството и желанието да се харесаме на хората. Нека Писанията, същността и дисциплината за вас са всичко, което Бог е установил, защото е заповядал: „да изучаваме и следваме най-добрата част.”
Сега ни остава само да се обърнем към самите жени за да получат на драго сърце тези съвети. Които и да сте: майки, сестри, момичета, съпруги; независимо на каква възраст сте, покривайте главата си. Майките – заради децата си, сестрите – заради братята си, момичетата – заради бащите си. Няма възраст, когато да не сте изложени на опасност! Обличайте оръжията на скромността, издигайте пред себе си крепостта на въздържанието, заобиколете се със стена спираща както вашите, така и чуждите погледи. Останете верни на женската външност за да запазите девствеността си. Прикрийте някои от вътрешните си съкровища за да ги знае само Господ. Още по-добре казано – вие няма да излъжете, ако минавате за омъжена. Вие вече сте съпруги на Христос. На Него сте предоставили плътта си, зрелостта си. Ходете такива, каквито ви иска вашият съпруг. Христос иска съпругите и годениците на мъжете да бъдат покрити. Ще изисква ли по-малко от своите?

XVII.

Вас жени, които трябва да проявявате друг вид непорочност, насърчаваме да не избягвате никога задължението за носене на воал. Не го пренебрегвайте, защото не можете да се откажете без да сте изцяло открити или изцяло покрити. Някои си връзват косата по-скоро за да не слагат шапки или панделки, които скриват челото; но те всъщност я оставят открита. Други без съмнение, за да не я отрупват много, покриват главата си с някаква лека прическа, която дори не достига до ушите им и прикрива само върха. Имам милост към тях, ако чуват тежко и воалът им пречи. Те трябва да знаят нещо: жената е само глава. Воалът свършва там, където започват дрехите. Всичко, което косите могат да покрият и обгърнат, са раменете. Точно раменете трябва да бъдат скрити и заради тях „жената носи на главата си знак на подчинение”. Воалът е робството (хомотът) на жените.
Арабските жени, които са езичнички, ще ви съдят. Те, които не се задоволяват да си покриват само главата, а покриват и лицето си, като оставят отвор само за очите, са въодушевени повече да се откажат от светлината, вместо да унижават цялото си лице. По този начин една жена предпочита да вижда, вместо да бъде гледана. Ето защо една римска царица (Месалина) ги обяви за много нещастни, че можели да обичат, но не и да бъдат обичани. Истината всъщност е, че са щастливи, защото са предпазени от друго нещастие. Те обикновено могат да бъдат обичани повече отколкото са способни да обичат. Скромността наложена от тази езическа дисциплина е по-непорочна и в този смисъл по-варварска от нашата.
С откровенията си Господ иска да установи също и големината на воала. Ангел, явил се в съня на наша сестра, потупал раменете й като в същото време хвалел хубостта й: „Прекрасни рамене, които заслужават да бъдат голи”. Добре е да бъдат покрити от главата до кръста от страх голотата им да не ви погуби. Казаното за една важи и за всички други.
Какво наказание ще заслужат тези, които остават покрити по време на псалмите или когато се говори за Бога? Тези, които по време на молитва се задоволяват да сложат на върха на главата си някаква лента, мрежа или обикновено платно, наистина ли са покрити? Според тях главата им не е важно нещо. Други носещи по-широки кърпи в сравнение с тези ленти и панделки, не пазят повече главата си и приличат на крилата птичка, която е по-близо до земните животни с малка глава и дълъг врат. Казват, че тя смята за достатъчно да скрие главата си, докато цялото й тяло е открито и така е лесна плячка. Така е и с всички жени, които покриват по-малко, отколкото трябва. Необходимо е по всяко време, на всяко място да помнят закона и винаги да са готови да слушат Господ. Ако е в сърцата им (законът), то ще го разпознаем и на главите им. Мирът и милостта на Нашия Господ Исус Христос да бъдат с тези, които предпочитат истината пред обичая и ще прочетат това с дух на мир и нежност! Нека бъдат също и със Септимус Тертулиан, създател на това малко съчинение!

Няма коментари:

Публикуване на коментар