КНИГА ПЪРВА
I.
Моя най-любима приятелко в служението на Бога! Сметнах за необходимо от сега да се погрижа за пътя, който трябва да следваш, ако си отида преди теб от този свят. Живяхме заедно дълго и си помагахме с разумни съвети в ежедневието. Няма ли да се погрижим и за спасението на душите си, напомняйки си един на друг нетленните блага и Божието царство? Моля се на Бога да се отнесеш внимателно към насърченията ми. Същият този Бог, чиито са славата, честта, достойнството сега и за вечни векове. Амин.
Ще започна с това, че ти предлагам, ако ти е възможно, да не сключваш втори брак. Направи това не заради мен, а за да помогнеш на себе си. Християните, напуснали този свят, няма отново да се съединят в деня на възкресението, а ще бъдат подобни на ангелите по изглед и святост (Матей 22:30). Така свидетелства сам Господ, отговаряйки на въпроса на кого ще принадлежи жената, която беше женена последователно за седем братя. В съдния ден, нито един от нейните мъже няма да се обиди и да я погледне с укор. Затова не мисли, че те съветвам да останеш вдовица, за да запазя за себе си непорочно тялото ти. Никое срамно удоволствие няма да се възроди; не такова суетно блаженство е обещал Господ на слугите си. Защо моите съвети са полезни както за тебе, така и за всяка друга християнка, ще се постарая да обясня подробно.
II.
Далеч сме от това да осъждаме съюза между мъжа и жената, който е благословен от Бога и е необходим за съхранението и разпространението на човечеството по целия свят. Но нека този съюз бъде един. Адам беше единствен мъж на Ева и Ева – единствената му жена, защото Бог я направи от реброто му. Зная, че патриарсите са имали по няколко жени и дори наложници. Въпреки че синагогата е преобраз на Църквата, имаше много неща, които Новият Завет отмени. Идването му беше очаквано, защото Старият беше несъвършен. Божието Слово трябваше да дойде, за да имаме духовно обрязване. Пропуските в първото откровение показваха, че е необходимо усъвършенстване на Закона. Това извърши Нашият Господ с Евангелието и Неговите апостоли в Писанията, където е обяснено всичко неясно до тогава и отменено всичко излишно.
III.
Аз говоря за свободата на древните времена и последвалото я ограничаване в по-нови времена. С това не искам да кажа, че Христос дойде да раздели съпрузите и да разруши брачния съюз и да го направи незаконен. Подобно нещо могат да твърдят само еретиците, а по този начин въстават срещу Бога. Той извлече вещество от човека за създаването на жената и постави в тях желание да се съединят в брак. Никъде не можем да прочетем, че е забранен, защото сам по себе си е благо. Апостолът само ни учи, че независимо от позволението, той смята за по-добре да се въздържи от него. Той позволява брака заради хитростите на изкусителя, но предпочита въздържанието тъй като наближава краят на света. Разглеждайки доводите му, ще видим, че да се женим ни е позволено поради необходимост, а тъй като тя обезценява позволението, е казано: „По-добре да се жените, вместо да се разпалвате.” Наистина ли едно нещо е добро, само защото се предпочита пред нещо по-лошо от него? Женитбата е по-добра, само защото да се разпалваш е по-лошо. Но колко по-добре е да не се женим и да не се разпалваме. По време на гонения, ако Бог позволи, е по-добре да бягаш от град на град, отколкото да те хванат и заради разпитите да се отречеш от вярата. Но бягството е добро само в сравнение с отстъпничеството. Всичко, което е разрешено не е хубаво, когато самата причина, поради която е позволено, е съмнителна. Нали доброто дело не се нуждае от разрешение? Да предпочетеш безбрачието е почти същото като да порицаеш брака. Не казвай, че едно действие е добро, защото не е глупаво и тъй като не е глупаво, то е безвредно. Истинското добро не само не е вредно, но е и полезно. Трябва да предпочитаме полезното, пред това, което няма друго достойнство, освен че е безвредно. Първото е като да спечелиш състезанието, а второто ще ти даде да си поемеш дъх, но не и победата. Да забравим последните думи на апостола и да помним първите, ако искаме награда на небето. Дори и да не ни задължава направо, той поне ни намеква като казва: „Неомъжената се грижи за това, което е господне за да бъде свята и в тяло и в дух, а омъжената се грижи за това, което е светско, как да угажда на мъжа си.” Всеки път, когато говори за позволеността на брака, ни призовава да следваме неговия пример и наистина е блажен този, който прилича на него.
IV.
Прочитайки, че плътта е слаба, ние сме свикнали да се самоуспокояваме. На същото място е писано обаче, че духът е силен. (Духът е бодър, тялото немощно.) Всъщност, и едното, и другото са казани в смисъл, че плътта е от земята, а духът от небето. Защо тогава се оправдаваме с това, което е слабо в нас, а не се опираме на това, което е здраво? Защо земното да не отстъпи на небесното? Ако духът понася повече от плътта, тъй като е от много по-благороден произход, наша е вината, че избираме по-слабото. Две човешки слабости правят брака необходим. Първата и основната е плътската похот, а втората е светската похот. Божиите слуги трябва да отхвърлят и едната и другата, тъй като са се отказали от разкоша и славата. Плътското желание търси оправдание във възрастта, жадува да се наслаждава на чуждата красота и се кичи със собствената си смелост, като твърди, че мъжът е създаден за да покровителства, утешава и пази от одумване жената. Когато чуеш от някого тези доводи, дай му за пример нашите сестри, които отхвърлят брака и предпочитат святостта. Те са Божии невести и тяхната красота и невинност са за Него. С Него живеят, разговарят и прекарват дни и нощи. Към Него отправят молитви и от Него получават милост като сватбен подарък. Те са избрали добрата участ и отказвайки се от женитба на земята вече принадлежат към ангелското семейство. Нека този пример укрепи въздържанието ти, нека плътската похот отстъпи на Божията любов и вместо временните, преминаващи радости, ще получиш вечно небесно възнаграждение.
Светската похот има своите източници: тщеславие, сребролюбие, честолюбие, нежелание за задоволяване с малко. Това често прави брака необходим. Отказвайки се от небесната награда, жените искат да бъдат господарки на чужд дом, да се наслаждават на богатството на мъжа и ползвайки се от чуждо превъзходство, искат да привлекат уважението на другите. Нека подобни мисли са далеч от вярващите. Те не трябва да се тревожат за издръжката си, освен ако не вярват на Божиите обещания, защото Той облича полските цветя и храни небесните птици. Бог ни забранява да се тревожим за това, какво ще ядем утре, тъй като знае от какво се нуждаем. А това не е тежестта на огърлиците и гривните, нито пищните дрехи, нито галските и германските роби носачи; това е да се задоволяваме с малко и е съпътствано от скромност и целомъдрие. От нищо няма да имаш нужда, ако се посветиш на Господа и имайки Него, ще имаш всичко. Спомни си за Неговите небесни милости и ще презреш всичко земно. Безбрачието, което обещаеш на Бога, се нуждае само от постоянство.
V.
Има хора, които се женят за да имат потомство – това мъчително желание за деца. Всъщност и тази мисъл трябва да ни е чужда. Защо да искаме деца, които след като имаме, ще пожелаем, както и апостол Павел пожела, по-бързо да напуснат този свят и да бъдат приети при Бога? Дори и да нямаме деца, достатъчно са ни грижите по нашето собствено спасение! Трябва ли да искаме този товар, с който се мъчат и езичниците и, от който искат да се отърват, нарушавайки законите? Защо Бог е казал: „Горко на непразните и на кърмещите в онези дни.”? Защото в съдния ден децата ще ни бъдат товар, за който е отговорен брака. Вдовиците ще бъдат избавени от това и ще се надигнат при първия зов на ангелската тръба. Без трудности ще преживеят гоненията, тъй като няма да носят деца нито в утробата си, нито в ръцете си. Затова, който се жени от плътска или светска похот, или заради потомство, трябва да разбере, че нито едното, нито другото прилича на християните. Ако се женим всеки ден, съдният ден ще ни завари като Содом и Гомор. Сигурно жителите им не са се занимавали само с женене и търговия, но по този начин Бог назовава най-важните плътски и светски пороци, които най-много ни отделят от служене на Бога – жаждата за наслаждения и придобивки. Жителите на Содом и Гомор вършеха това много преди края на света. Каква съдба очаква нас щом това, което навлече гнева Господен, сега повтаряме ние? Както казва апостолът, „времето е близо, затова тези, които са женени, да бъдат като че не са.”
VI.
Ако женените трябва да забравят, че са женени, тогава неженените още повече не трябва да се стремят към брак. Християнка, загубила мъжа си, трябва да забрави плътските утехи. Така постъпват дори езичниците от уважение към паметта на покойния съпруг. Мога да приведа примери за още по-трудни неща, ако това се стори трудно на някого. Колко хора са се посветили на целомъдрие веднага след кръщението! Колко съпружески двойки по взаимно съгласие са се отрекли от плътски взаимоотношения, превръщайки се в доброволни скопци заради Божието царство! Ако въздържанието е възможно за женените, то е още по-възможно при разтрогване на брака. По-трудно е според мен да се откажеш от това, което е до теб, отколкото да не искаш това, което си загубил. Ще считаме ли за трудно въздържанието на християнките, щом дори езичничките посвещават на сатана вдовството и девствеността си? В Рим, пазителките на „вечния огън” са длъжни да пазят девствеността си под смъртна заплаха. В Егея избират невинна девойка за жрица на Юнона Ахейска, а в Делфи възхваляващите жрици не познават брака. Вдовици прислужват на африканската Церера. Те овдовяват по странен начин – изоставят мъжете си, избирайки им други жени и до такава степен се въздържат от общуване с тях, че дори не целуват собствените си синове, въпреки че подобно сурово ограничение не получава наградите на нашата вяра. Това е измислил дяволът за да примами християните показвайки им, че неговите слуги са способни на по-велики жертви. Той умее да погубва хората дори чрез техните добродетели. На него му е все едно дали ще погуби душата с похот или с въздържание.
VII.
Господ ни учи, че въздържанието е път към вечно спасение, свидетелство на вярата и най-добрата подготовка на нашата плът за деня, в който ще се облече в нетленност за изпълнение на последната Божия воля. Спомни си, че никой не може да напусне този свят без Неговата воля; даже лист от дървото не пада без разрешението Му. Който ни е довел на света, Той ще ни изведе от него. И ако аз умра преди теб по Божията воля, то значи Той Сам е разрушил твоя брак. Защо да възстановяваш това, което Бог е разрушил? Защо да се отказваш от подарената ти свобода и да си слагаш нови окови? Казано е: „Обвързан ли си с жена? Не търси развързване. Свободен ли си? Не се обвързвай.” (1 Кор. 7:27) Макар че повторният брак не е престъпление, той носи със себе си „телесна скръб”. Как тогава да не обичаме въздържанието? Нека му се насладим при първа възможност, за да можем да съблюдаваме във вдовството чистотата, която не сме достигнали в брака. Трябва да приветстваме случая, който ни освобождава от задълженията дошли от нуждата. Каква вреда на светостта носи втория брак се вижда от устава на църквата и предписанията на апостола, позволяващи да се избират за епископи само мъже „на една жена” и допускащи в свещено служение само вдовици на „един мъж”. Така Божият олтар ще бъде чист и безгрешен. Самите езичници, движени от ревността си за дявола, прославят светостта и вдовството. В Рим на главния жрец е забранено да се жени два пъти. Колко повече въздържанието ще е приятно на Бога, щом и врагът Му призовава към него, разбира се не от добри подбуди, а за да смеси приятното с неприятното.
VIII.
С една дума, Господ ни показва чрез пророка колко почитано е вдовството. „Не обиждайте вдовиците и сирачетата, защото ще застанете пред Моя съд.” Нашият Небесен Отец е взел под покровителството Си най-безпомощните, които са толкова по-скъпи на милосърдието Му, колкото повече ги презират другите. Ти забелязваш, че Той смята благодетеля на вдовиците за равен на Себе Си. Така Бог трепери над тези, за чиито ревностен защитник Се е обявил. Мисля, че дори девиците не са Му толкова приятни, макар че скоро ще видят Божието лице като награда за своята чистота и непорочност. По-лесно е да не пожелаеш непознатото и да избегнеш това, което никога не си пожелавал. Въздържанието на вдовицата заслужава повече, защото тя знае от какво се лишава. Девицата е по-щастлива, но вдовицата има по-трудна задача; първата никога не е напускала пътя, а втората отново стъпва на него; при едната е възнаградена благодатта, а при другата – добродетелта. Има милости от небето, но има и други, които сами трябва да заслужим. Бог ги разпределя според волята Си. Човек получава някои според делата си и ги дължи на собствената си ревност. Нека се стремим към въздържание и скромност, към постоянство в добродетелите и към пренебрежение към всичко светско. Да общуваме само с хора угодни на Бога, помнейки стиха, осветен от властта на апостола: „Лошите другари покваряват добрите нрави.” (1 Кор. 15:33)
IX.
Приказливите, ленивите, пиещите и любопитните приятели са пречка за спазване на вдовството. Чрез приказливостта се промъкват думи, които вредят на скромността. Мързеливите съблазняват и отклоняват човека от стриктността, а пияниците подтикват към всякакъв вид зло. Чрез любопитството се предава дух на съперничество в похотта. Подобни жени не са способни да говорят за достойнството на единствената женитба; защото, както казва апостолът „коремът е техния бог.” и това, което е под корема, също.
Това е завещанието ми към теб, любима моя приятелко в служението на Бога; основано е върху думите на апостола и допълнено с мои мисли. Ако умра преди теб, надявам се ще намериш утешение като четеш моите последни завети.
КНИГА ВТОРА
I.
В първата част на посланието ми, любима моя, се постарах да обясня кое е най-доброто за една християнка, когато бракът й е разрушен. Сега ще говоря за тези жени, които след развод с мъжете си или след смъртта им, не само отхвърлят възможността да останат безбрачни, но също така встъпвайки в нов брак нарушават изискванията на апостола да се женят за християни. Страхувам се след всичките ми призиви за единобрачие, споменавайки за женитба, да не те накарам да отстъпиш от правилното решение. Обаче, ако ме разбереш добре, ще последваш правилния и полезен съвет. Наистина е трудно и затова е важно да издържиш това изпитание. Не бих сметнал за необходимо да ти напомням, ако безпокойството ми не беше толкова голямо! Колкото е по-трудно плътското въздържание за една вдовица, толкова е по-лесно да се прости нарушението му. Но, ако й е позволено да се омъжи за християнин, тя върши по-голям грях, когато не спазва това, което е възможно да бъде спазено. Нали апостолът съветва вдовиците и неомъжените да си останат такива, каквито са: „Бих искал да следвате моя пример.” Но с думите „да се омъжват само в Господа.”, той вече не съветва, а заповядва. Съветите можем да пренебрегнем безнаказано, но да нарушиш заповед, дадена чрез подарената му власт, не можем. В първия случай ще употребим за наше зло свободата си, а във втория проявяваме пряко неподчинение.
II.
Виждайки как днес една християнка встъпва в брак с езичник и спомняйки си и предишни случаи, аз се удивлявам на тяхната дързост и на техните съветници, тъй като в Библията това никъде не е позволено. Нима се опират на написаното в 1 Коринтяни: „Ако някой брат е женен за невярваща жена и живеят в съгласие, той да не я оставя; така също и сестрата, ако е омъжена за невярващ и той е съгласен да живее с нея, тя да не го напуска.” Това някои християни тълкуват буквално и го приемат като разрешение да сключат брак с невярващи. Съвършено ясно е обаче, че този текст има пред вид християните, които са повярвали, след като вече са били женени. Апостолът не казва: „ако някой брат е взел за жена невярваща.” Той казва, че жененият за невярваща жена и току-що обърнал се към Бога, не е длъжен да се разведе с тази, която му е станала чужда във вярата. Дори прибавя, че Бог ни е призовал в света и вярващият може да спаси чрез брака невярващия. Накрая това тълкуване е потвърдено: „Когото както е призовал Господ, такъв да си остане.” Доколкото знам, Бог призовава езичниците, а не християните. Ако наистина става въпрос за тези, които са станали християни преди женитбата, това би противоречало на следващите думи: „Жената е свободна след смъртта на мъжа си и може да се омъжи за когото иска, само да е в Господа.” Смисълът на тези думи не оставя никакви съмнения. За да не злоупотребяваме с казаното: „нека се омъжва за когото иска”, той добавя: „само да е в Господа”. Думата „само” придобива сила на закон и го прави абсолютно задължително. Тя заповядва и убеждава, задължава и заплашва. Мнението на апостола е толкова ясно, колкото и строго; красноречиво и кратко е като всяко Божие Слово, изискващо подчинение. Нима не е ясно колко опасности заплашват вярата чрез браковете, които апостолът забранява. Преди всичко, съществува опасност да бъде осквернена плътта на християнина. Някой ще каже: Може ли да има такава разлика между женения езичник, който става християнин и неженения християнин, че единият да бъде осквернен, а другият не? На единия да му е забранено да се жени за невярваща, а на другия да му е разрешено да живее с такава? Ще отговоря с помощта на Святия Дух: Господ предпочита бракът да не се състои, а не да бъде разрушен. Той забранява развода, освен в случаите, когато жената е прелюбодейка, а въздържанието препоръчва направо. И така, единият е задължен да остане с жена си, която е невярваща, а другият не трябва да се жени за такава. Според Писанията езичниците, които са повярвали вече женени, не само не се оскверняват, но може дори жените им да се освещават чрез тях. Оттук следва, че християните, които се женят за езичници, не могат да осветят жените, за които се женят, тъй като Божията благодат освещава само тези, които е заварила в брака. Това, което не се освещава е нечисто, а нечистото няма участие в святостта; то само я осквернява и погубва.
III.
Християните, които се женят за езичници, са виновни в блудство и трябва да бъдат отлъчени от общуването на вярващите. Според думите си, апостолът ни забранява дори да ядем с тях. Ще се осмелим ли да се представим пред Божия съд с такъв брачен договор? Ще наречем ли законен брака, който е забранен от Самия Него? Забраненият съюз не е ли блудство? Нима Божият храм не се осквернява от присъствието на езичник, а тялото Христово – от допира с тялото на блудница? Ние не принадлежим на себе си, а сме изкупени с кръвта на Христос и когато оскверняваме плътта си, оскверняваме Него. Бог ясно ни е забранил да встъпваме в брак с езичници именно за да не оскверним Христовата плът, а доброволният грях е много тежък. Колкото е по-лесно да го избегнем, толкова по-престъпно е да го извършим. Нека видим сега какви други опасности е предвидил апостолът не само за плътта, но и за духа. Нима ежедневното общуване с невярващи няма да отслаби нашата вяра? Ако „лошите другари покваряват добрите нрави”, то до какво ще доведе съжителството с тях? Всяка християнка трябва да угажда на Бога. Как ще служи на двама господари – на Бог и на мъжа си, при това езичник? Нали, ако угажда на един езичник, тя сама ще стане такава външно, стремейки се да се грижи за себе си, да се разкрасява, а дори и чрез безсрамна разюзданост в леглото? В същото време, християните изпълняват съпружеските си задължения с уважение към тази необходимост, скромно и наистина като за пред Бога.
IV.
Колко малко е съвместимо съжителството с подобен мъж със задълженията на християнката! В състояние ли е да ги изпълнява, имайки за господар служител на дявола, на когото е заповядано да й пречи? Когато е нужно да отиде на бдение, мъжът й си определя среща в банята. В деня на пост той кани приятели на пир; в ден на благотворителен поход се оказва като никога, че има извънредно много задължения в къщи. Кой ще позволи на жена си да посети братята си, да обхожда села и да посещава хижите на бедните? Кой мъж ще иска да се раздели с жена си през нощта за да отиде тя с братята си на молитвено събрание? Ще изтърпи ли да празнува цяла нощ Възкресение? Ще бъде ли спокоен когато тя отива на Господна вечеря, която за езичниците няма добра слава? Ще търпи ли когато тайно ходи в затвора за да целува оковите на мъченика? А размяната на целувки с братята като поздрав? Също така измиването на нозете; разчупването на хляба, поднасянето на виното и времето в съзерцание и молитва? Ако дойде чужденец, какъв прием го очаква в този дом? Когато бъде необходимо да се раздава на бедните хляб, вратите на хамбара ще се окажат затворени.
V.
Някой ще каже: Има и такива езичници, които изцяло поддържат християните. Още по-лошо. Езичниците не трябва да знаят за добрите ни дела и не трябва да ги вършим под тяхно покровителство. Такъв човек знае какво вършим. Ако се крием от него, тъй като не ни покровителства, ние се страхуваме. А Писанията ни предписват и едното и другото. Ако вършиш добри дела без страх и не ги оповестяваш, ще нарушиш или тази, или друга забрана: или ще кажеш на съпруга си за това, което правиш, или ще се страхуваш от него. „Не хвърляйте бисерите на свинете за да не ги стъпчат и като се обърнат да ви разкъсат.” А вашите бисери, това са ежедневните ви дейности. Колкото повече ги криете, толкова повече ще събуждате любопитството на езичниците. Можеш ли тайно да кръстиш леглото или тялото си или да изплюеш нещо нечисто? Ако станеш посред нощ да се помолиш, няма ли да те сметнат за вещица? Няма ли мъжът ти да забележи, че тайно хапваш нещо преди всяко ядене? Какво ще си помисли за теб когато разбере, че това е само хляб? Няма ли да бъде недоволен от такива тайни и дори да те подозира в опити да го отровиш? Наистина ли такива съпрузи поддържат и покровителстват жените си? Да, за да могат после да ги стъпчат в краката си и да се надсмеят над тях. Пазят тайната им само за да се възползват от нея, използвайки я срещу тях когато нещо не им харесва. Да, поддържат ги за да получат това, което им се полага (зестра), докато не поискат да забогатеят, предавайки жените си на следствието и съда. Ето защо много жени не поискаха да повярват докато не го изпитаха от свой личен и печален опит и не се отказаха от вярата по време на разпити.
VI.
Божията слугиня трябва да живее с чужди „Лари”, да спазва езическите празници и рождени дни на царе, да гълта ароматни димове в началото на годината и на месеца. Излиза от дома си през врати украсени в лаврови клонки и фенери, като че ли това е дом на разврата. Участва с мъжа си в пирувания и на нея, която е свикнала да служи на християни, й се налага да прислужва на противниците си. Не трябва ли да възприеме като знак на осъждение това, че оказва внимание на тези, които й предстои да съди? От чия ръка ще приема храна? От чия чаша ще отпива вино? Какви песни ще чуват един от друг двамата със съпруга си? Театрални и кръчмарски напеви. Ще се споменава ли Бог в тях, ще има ли молитви към Христос или размисли, предизвикани от четенето на Свещените Писания, духовни утешения и благословения от Бога? Всичко в тях е чуждо, враждебно, негодно и отвличащо от пътя на спасението.
VII.
Всичко това може да се случи и с омъжената християнка, но ще бъде оправдана от Божията заповед да не се разделя със съпруга си с надеждата, че той може да се обърне във вярата. Ако Бог се примирява с подобен съюз, навярно ще помогне на жената, която Му е предана, да се избави от неудобството на двусмисленото си положение. Може би тя ще може да внуши на мъжа си такова уважение към себе си, че той да не стане нито тиранин, нито предател. Той ще започне да се възхищава на добрите й дела, ще разбере, че е по-достойна от него в много отношения и по този начин усилващото се в него уважение ще му помогне да се роди отново. Съвсем друго се случва обаче с жената, която съзнателно встъпва в забранен брак. Това, което не се харесва на Бога, Го оскърбява, а това, което го оскърбява, носи проклятие. Още повече, че никой от езичниците не е така милостив към християните, както най-порочните между тях. Затова се намират такива, които са готови да сключат брак. Това е най-добрия довод, че съюзът с езичниците не може да бъде щастлив. Дяволът го одобрява, а Бог го забранява.
VIII.
Нека да се запитаме не противоречи ли този брак на правото, ако ние сме истински почитатели на Божиите завети. Дори при езичниците строгите господари не позволяват на робите си да се женят за чужди роби за да не се развратят, да изоставят задълженията си и да не издават на странични хора тайните на господарите. Няма ли да ги накажат, че завързват познанства въпреки забраната? Нима земните забрани са по-строги от небесните? Ако невярващи сключат брак, жената загубва свободата си. Какво остава за християнката, омъжила се за роб на дявола? Ще остане ли свободна? Разбира се тя ще отрича, че Господ чрез апостола й е забранил това, но единствената причина е в слабата й вяра и готовността й за светски наслаждения. Най-често това се проявява в разкоша. Колкото повече се хвали с положението си на богаташка, с толкова по-голяма алчност пълни дома си с луксозни предмети, които задоволяват тщеславието й. Такива хора внушават отвращение от църквата. В нашата църква са малко такива невести. Какво да правят? Не е необходимо да молиш дявола за мъж, за да поставяш пред погледа на всички мебелите, мулетата или великолепните си фризьори. Християнинът, дори и да е богат, едва ли ще им го позволи. Не постъпвай като много знатни и богати езичници, които се свързват с бедните и незнатните за да могат с удоволствие да се наслаждават на плодовете на сладострастието си. Други, отхвърляйки срама, се омъжват даже за освободените си роби и се ползват безнаказано от тази свобода. Впрочем, трябва ли християнката да се срамува, че се жени за човек без състояние, който може да я обогати със своята бедност? Ако Божието царство не принадлежи на богатите, то бедните неминуемо имат дял в него. Какво по-голямо богатство от вечното блаженство? Затова християнката трябва да се смята за щастлива когато бъде призната за равна в този свят на този, на когото в бъдещия, може би няма да е достойна да служи.
IX.
Трябва ли да се съмняваме, че този, на когото Бог е дарил имуществото Си, трябва също да дарява? Може ли някой да намери думи, с които изцяло да опише този брак, който църквата подкрепя в молитвите си, новината за когото ангелите отнасят към небето, Божието благословение подписва и запечатва, а Бог одобрява? Прекрасен е този брак, който съединява две сърца в една вяра, надежда и служение. Те са като брат и сестра в служба на един Господар. Нищо не ги разделя нито в плътта, нито в духа. Те наистина са двама в една плът, а там където има една плът и духът е един. Молят се заедно, покланят се заедно, постят заедно, поучават се, окуражават се и се подкрепят взаимно. Заедно ходят в църквата и споделят Господната вечеря. Рамо до рамо посрещат трудностите и преследванията и се утешават един друг. Нямат тайни, никога не избягват присъствието на другия и не се наскърбяват. Когато са болни, може да ги посещават спокойно, ако има нужда, да ги подпомогнат с пари. Нищо не ги притеснява когато дават милостиня, когато участват в святите тайнства и изпълняват ежедневните си задължения. Няма нужда да се кръстят тайно и да произнасят молитвите си шепнешком. Заедно пеят псалми и химни като се стараят да се надминат един друг, хвалейки Бога. Господ се радва като вижда единодушието им, изпраща мир в дома им. Бог е с тях, а където е Той, няма дух на злоба. На това ни учи апостолът. Помисли добре върху всичко, за да не последваш лошия пример на някои жени. На вярващите не е разрешен втори брак, но дори и да беше, те не бива да се женят заради собствената си изгода!
Няма коментари:
Публикуване на коментар