I.
Не се съмнявам, братко мой, че след като си изпратил съпругата си в Божия мир, решен оттук нататък да имаш душевно спокойствие, ще живееш във вдовство и ще имаш нужда от утешение. Въпреки че при подобно стечение на обстоятелствата, всеки трябва да прецени и изпита себе си и собствените си сили, тъй като нуждите на плътта се намесват в решенията на ума. Осъзнаването на тези неща е необходимо, както са необходими и чуждите съвети, които да служат като „адвокати” срещу протестите на плътта и да укрепват вярата.
Много е лесно да наложим мълчание на този протест, особено ако по-скоро спазваме Божията воля, отколкото, ако сме благосклонни към плътта. Не можем да носим удоволствие на Бога с чувствени наслаждения, а само подчинявайки се на Неговата воля. „Волята на Бога е да бъдем святи.” Всъщност, Той иска човекът, когото е създал по свой образ и подобие, наистина да заприлича на Него: „… за да бъдем святи, както Той е свят.”
Аз разделям освещаването, това изключително благо на различни степени, за да може всеки от нас да участва в него. Първата е девствеността, запазена от самото раждане. Втората съдържа целомъдрието след второто раждане и кръщението във вода, което ни изчиства според съгласието на двамата съпрузи или устоява в самотата чрез самостоятелно взето решение. Остава третата степен – моногамията, заради която единият пол се отказва от другия когато първият брак е бил разрушен от смъртта. Първият вид девственост се изразява в щастието да пренебрегнеш напълно това, което по-късно ще съжаляваш, че си познал. Втората геройски презира това, което е познала много добре. Третата се отказва от женитбата, след като вече един път брачната връзка е прекъсната. Тук заслуга има освен смелостта и обуздаването на плътта. По-добре е да се укротим, за да не съжаляваме за това, което ни е отнето от Бога, без чиято воля нито едно листо или пък врабче не може да падне от дървото.
II.
Какво въздържание личи от казаното: „Бог ми го е дал, Бог ми го е отнел. Направено е както на Господ Му се е сторило добре.” Ето защо, ако възобновим съюз, който е бил разрушен, ние ще отидем обезателно срещу Божията воля, искайки да имаме втори път нещо, което Той не е искал да имаме. Ако е искал, защо ни го е отнел? Освен ако не твърдим, че иска отново нещо, което вече е престанал да иска. Една искрена и здраво основана вяра не отнася по този начин всички неща безразборно към Божията воля и не търси сама да се ласкае, обявявайки, че нищо не се случва без Неговата воля. Ние забравяме, че у нас също има воля за вземане на решения. Истината е, че можем да извиним всяка недобросъвестност, ако си въобразяваме, че нищо не се изпълнява в нас без Божията воля. Този стремеж ще доведе единствено до унищожение на целия закон и на самия Бог, ако е вярно, че Той прави това, което не иска или, че безразборно иска всичко. Всъщност когато забранява каквото и да е нарушение под заплахата от вечни мъки излиза, че Той не желае да се случва това, което е забранил, защото Го обижда. Също така това, което наистина иска, Той го заповядва, утвърждава и възнаграждава със заплата за вечността. Тъй като сме разбрали от Неговите предписания това, което иска и не иска, ни остава също и нашата воля и свободата да избираме едното или другото според както е писано: „Ето, че поставих доброто и злото пред тебе.” Всъщност ние опитахме от дървото на познанието. Следователно, не трябва да слагаме за сметка на Божията воля това, което ни е дадено свободно да решим сами, защото Този, Който не обича злото ни е дал тази свобода. Тогава излиза, че нашата собствена воля е, която пожелава злото против Божията воля, която иска доброто. Ти ще ме попиташ: Откъде идва тази воля, чрез която ние искаме нещо срещу волята на Бога? Ще ти отговоря и то с основание – от нас самите. Не трябва ли да приличаме на семето, от което произлизаме? Всъщност Адам, родоначалникът на човечеството и на греха е искал, когато е нарушил Божията заповед. Дяволът изобщо не му е наложил желанието за грях. Той само даде повод за проявата на волята му. Божията воля беше той да се подчини доброволно. Същото се отнася и за теб. Ако не се подчиняваш на заповедите на Бога след като ти ги е предписал и ти е дал свободата да избираш, ти правиш това чрез избора на свободната си воля и си склонен към това, което Бог не желае. Ти си бил победен от дявола, който искайки да желаеш това, което Бог не иска, все пак не може да те принуди да го желаеш. Той не успя да принуди и нашите първи роднини да пожелаят греха въпреки волята си. Те се съгласиха доброволно, знаейки добре какво Бог не обича. Той без съмнение не искаше да се случи това, което беше им забранил и щеше да ги доведе до смърт. Властта на дявола е ограничена до тук: той проверява какво е склонна да извърши свободната воля. След като веднъж пожелаеш злото, ти ставаш негов роб не защото той е създал в теб волята, а защото е намерил удобен случай да се възползва от нея (от взетите решения).
III.
Тъй като сме свободни да желаем или да не желаем, ние доказваме подчинението си пред Бога, искайки това, което се съгласува с Неговата воля. Аз смятам, че трябва да изучаваме изключително добросъвестно и грижливо каква е тайната или изявената Божия воля. Това, което Той е обявил ясно, ние всички го знаем и дори няма нужда да го изследваме. Има обаче неща, които на пръв поглед изглежда, че са в съгласие с Божията воля, защото Той ги позволява. Само че това, което е само разрешено не показва винаги чистата и безусловна воля на Този, Който разрешава. Такова разрешение произтича от снизхождението. Несъмнено то не се дава без известно участие на волята, но тъй като е основано на някаква изключителна причина, поради която се проявява снизхождението, то идва от една повлияна и принудена воля. Какво представлява воля предизвикана от някой друг? Трябва да разгледаме внимателно и втория случай когато Божията воля не е съвсем самата себе си. Бог иска да правим определени неща, които Му доставят удоволствие, в които снизхождението е скрито, за да може да се проявяват само предписанията. Все пак, ако е предпочел едно нещо пред друго и го иска повече, не е ли очевидно, че трябва да вършим това, което Той предпочита? Тогава това, което е разрешил трябва да бъде разглеждано като нещо, което не е искал. Защото показвайки това, което предпочита, Той е разрушил една по-малка воля чрез друга, по-висша воля. Довеждайки до знанието ни и едната и другата, Той ни е наложил задължението да прегърнем това, което ни е доказал, че Му харесва повече. Това означава, че щом ти е указал ясно да следваш това, което желае повече, не е необходимо да се съмняваш. Да не Го следваш, това е все едно да вървиш срещу волята Му, избирайки противоположното на предпочетеното от Него. Това е оскърбително, а не благоприятно, защото правейки това, което искаш, ти презираш това, което Бог обича най-много. От една страна ти грешиш, от друга, ако не грешиш, най-малко не заслужаваш приятелството Му. Да отхвърлиш това приятелство обаче е грях. Затова, ако втората женитба произлиза единствено от волята наречена „снизхождение”, ние твърдим, че такава воля не е чистата Божия воля. Произлязла е от тази, която предпочита нещо по-добро и препоръчва въздържанието. Очевидно е, че нещо „най-добро” не може да бъде предпочетено пред друго най-добро.
Изложих тези принципи за да разгледам сега думите на апостола. Преди всичко, нека не ме обвиняват изобщо в неуважение към него, защото отбелязвам това, което той обяснява относно снизхождението засвидетелствано към вторите бракове. То идва от човешкия разум, а не по Божие предписание. Всъщност, след като е казал на свободните и на овдовелите: „Женете се, ако не можете да се въздържате, защото е по-добре да се жените, отколкото да се разпалвате”, той веднага ограничава овдовелите: „За тези, които са женени, не аз, а Господ дава предписание.” Така той оставя Бог да говори и пояснява, че това, което е казал по-горе: „По-добре се женете, вместо да се разпалвате”, е от него самия, а не от името на Бога. Въпреки че тези думи засягат онези, които вярата е намерила самотни или във вдовство, все пак тъй като ние се възползваме от тях по принцип за да се женим, да разгледаме какво е това благо, което е по-добро от наказанието и не може да изглежда добро, освен когато е сравнено с най-лошото. Така е и с женитбата. Тя е нещо добро само защото „да се разпалваш” е нещо много лошо. Доброто продължава да носи името си заслужено, без да има нужда да бъде изобщо сравнявано с някакво зло, но и с друго добро, или да бъде засенчено от него. То си остава винаги това, което е.
Когато едно нещо е обявено за добро само в сравнение с нещо зло, аз считам, че то е по-скоро по-малкото зло, отколкото, че е добро. Самото то, затъмнено от някакво по-голямо зло, е украсено с името „добро”. Премахни сравнението и не казвай вече „по-добре е да се жените, вместо да се разпалвате”, а само „по-добре е да се жените”. Възможно ли е да се каже по този начин, без да се добавя кое е най-доброто? Не можеш да наречеш нещо „добро”, ако не можеш да кажеш, че е най-доброто, защото си отстранил една степен на сравнение, която обявявайки женитбата в този случай за „най-доброто”, я представя като нещо добро, като благо. „По-добре се женете, вместо да се разпалвате.”
Смисълът на тези думи е същия като на следващите: „По-добре е да се лишиш от едното си око, вместо да загубиш и двете.” Махни сравнението. Вече не би могъл да кажеш: „Най-добре е да имаш едно око.” Защо? Защото не можеш да кажеш, че това е „добро” (благо). Нека не искаме да се опираме на тази глава от посланието, която засяга само овдовелите и все още не сключилите брак, тъй като те трябва да разберат добре същността на това разрешение така, както ще им го покажа.
IV.
Знаем какво е казал апостолът за втория брак: „Ако сте останали без жена, не търсете да се жените. Ако обаче се жените пак, не съгрешавате.” В този пасаж той все още говори от собствения си авторитет, а не според Божията власт. Има голяма разлика между предписанията на Бога и човешките препоръки. „Не съм получил заповед от Господ, но ето съвета, който ви давам като Божи служител дарен с Неговата благодат.” Още повече, нито в Евангелието, нито в писаното от Павел срещаме предписание, което разрешава да оставиш жена си. Следователно, трябва да заключим, че е необходимо да се ограничим с един брак, тъй като това, което никога не е било разрешено от Бога, се счита за грешка.
Добави и това, че след този съвет даден от човек, апостолът като че ли за да се покае от подобна безразсъдност казва отново: „Тези хора ще страдат в плътта си от терзания и болки.” Извинявайки ги, той им припомня, че „времето е кратко и дори тези, които имат жени трябва да се държат сякаш нямат.” Накрая противопоставя тревогите на тези, които са женени и които не са. Обяснявайки защо е по-добре да не се женят, той ги разубеждава от това, което по-горе им е разрешил от снизхождение. Щом може да се приложи за първия брак, с още по-голяма сила важи и за втория. Когато ни насърчава да следваме неговия пример, Павел ни показва, че иска да бъдем целомъдрени и не иска да се разпалваме. Следователно, когато той самият иска нещо друго, не позволява това, което не желае да се изявява нито чрез волята, нито чрез мисълта. Ако беше пожелал нещо, щеше да го заповяда. Ето, другаде казва: „Жената, чийто мъж вече го няма, може да се омъжи за когото иска, само да е в Господа.” После веднага добавя: „Все пак, тя ще е по-щастлива, ако си остане вдовица. Това е моят съвет, защото мисля, че и аз имам Божия Дух.”
Тук намираме две различни мнения. Според едното, женитбата се разрешава. Според другото, апостолът заповядва въздържание. На кое от двете да вярваме? Гледай и чети! Когато позволява, той изказва мнението само на един благоразумен човек. Когато ни препоръчва да се въздържаме, прибягва до Святия Дух. Следвай предупреждението, което има за него Бог. Верните имат в себе си Божия Дух. Признавам това, но всички не са апостоли. Ето защо, след като е казал, че е верен, той добавя нещо, в което никой не се съмнява: „И аз имам Божия дух.” Апостолите притежават Духа по по-особен начин. Той се проявява в тях чрез много добродетели, чрез дара на пророчество, на езици, докато другите Го имат в по-ниска степен. Така Павел намесва властта на Святия Дух само когато показва състоянието, в което предпочита да ни види. От там нататък поради величието на Святия Дух, съветите стават правила.
V.
Що се отнася до принципа, който постановява един единствен брак, самият произход на човешкия род го доказва удостоверявайки това, което Господ е установил от самото начало, за да служи като правило и за родените след това. Всъщност, след като създаде човека и отсъди, че му е необходим спътник (приятел), Бог образува от едно от ребрата му една единствена жена. Нито майсторът, нито материалът липсваха, защото Адам имаше още ребра, а ръцете на Бога са неуморими. Въпреки това, Господ не даде на Адам много жени. Адам, син на Бога и Ева, Негова дъщеря, посветени един на друг, с единствен брак, предадоха на другите хора, също деца на Бога, закона на женитбата, основан върху властта на творението и на първата воля на Всевишния. „Ще бъдат двама в една плът.” Господ не каза трима или четирима. Иначе няма как да бъдат нито двама в една плът, нито плътта една. Как да се изпълни това, ако двама съпрузи не се съединят само веднъж в един и същи съюз? Щом този съюз се подновява два или три пъти, плътта ще престане да бъде една и няма да бъдат двама в една плът. По този начин едно единствено ребро ще принадлежи на мнозина.
Ето още едно тълкуване. Когато апостолът прилага към Христос и Църквата тези думи: „Ще бъдат двама в една плът.”, в това духовно съединяване (Защото Исус е един и Църквата Му е една) ние трябва да разпознаваме, че един двоен закон – на произхода на човешкия род и на посвещението на Христос – ограничава браковете до един. Моногамията е сложила началото на нашето плътско раждане в Адам и духовното в Исус. Родени два пъти, ние виждаме от едната и от другата страна един единствен брак. Да не спазваш моногамията, това означава да се изродиш и от двете страни. Повторните женитби започнаха от първия прокълнат човек. Това беше Ламех, който вземайки за съпруги две жени, събра трима човека в една плът.
VI.
Ти ще отговориш: Тези пре-щастливи патриарси! Те не само имаха много жени, но и наложници. Това разрешава ли ни да се женим много пъти? Без съмнение да, ако браковете са предназначени да следват модела, който вече са надживели, като белег на някакво неясно, тайнствено бъдеще, или пък, ако още сме под властта на тези думи: „Плодете се и се размножавайте.” Ние обаче имаме ново откровение: „Времето е кратко, затова тези, които са женени, да бъдат като че ли не са.” Следователно, предписвайки въздържание и поставяйки юзда на женитбата, която е разсадник за света, то е премахнало закона, който е казал: „Плодете се и се размножавайте.” Тези два закона произхождат от един и същи Бог, Който е искал да се разпространи семето на човешкия род и е отпуснал юздите на жаждата за женитба докато се напълни света с хора, които да приемат новите закони за поддържане на реда. В последните времена обаче, Той подтиска това, което е разхлабил преди, отменя това, което беше разрешил и безкрайно мъдър накрая ограничава това, което беше окуражил в началото. В едно начало винаги има повече свобода. Ето защо, когато се посажда гора, тя се оставя да порасне, преди да бъде отсечена на времето си. Гората е стария закон, който е отсечен от Евангелието, чиято брадва „вече е при корена”. Също така и „око за око, зъб за зъб” вече е остаряло правило днес, когато е покълнала следната максима: „Не отвръщай на злото със зло.” При човешкото законодателство е същото: по-късните постановления отменят предишните.
VII.
Защо не искаме в древните примери да разпознаем по-скоро правилата, които се съгласуват с нашите правила и чиято древна форма е намерила място в настоящето? Ето, аз виждам в древния закон едно ограничение, наложено върху честите бракове. В Левит мъдро е казано: „Моите свещеници да не се женят много пъти.” Какво означава това, ако не да се женят само веднъж? Това, което е извън единството, е броят. След обединяването в една плът на двама души, браковете започват да се броят. Единството в брака е само веднъж. Запазено е било за Исус да допълни закона както по този, така и по всички останали въпроси. Оттук следва, че за тези от нас, които са избрани да влязат в редовете на свещеничеството, съвсем ясно и законно е предписано да бъдат женени само веднъж. Това е истина и аз познавам мнозина отхвърлени защото са имали повече от един брак. Ще кажете, че другите, които не са избрани, спокойно могат да се женят повторно. Колко сме безразсъдни, ако си въобразяваме, че е разрешено на миряните да вършат това, което е забранено на свещениците! Всички не сме ли свещеници? Писано е: „Той ни е направил царе и свещеници на Бога.” Само властта на Църквата е установила различие между свещеническия сан и другите вярващи. Тя осигурява на „висшите” свещеници място и изключителни почести.
Ти самият, в когото църковният ред няма видимо местонахождение, не принасяш ли жертви, не кръщаваш ли, не си ли проповедник дори сам на себе си? Ще кажа и повече. Там където са събрани трима вярващи, макар и миряни, там е и църквата. Всеки живее чрез вярата си и всички са равни пред Бога, защото: „не законо-слушателите са праведни пред Бога, а законо-изпълнителите.” Щом имаш правото в себе си да бъдеш свещеник, ти можеш да го упражняваш в случай на нужда и трябва да се подчиниш на закона на свещеничеството навсякъде, където това се случи. Ще се осмелиш ли да принасяш жертва и да кръщаваш, след като знаеш, че си се женил два пъти? Няма ли да бъде много по-голямо престъпление за един вярващ, който се е женил два пъти да изпълнява свещенически действия, щом такъв свещеник е „съблечен” от свещеничеството? Някой ще каже: „Нуждата води със себе си и извинение.” Няма извинение за това, което не е необходимо! Не се жени два пъти и няма да се изложиш на нуждата да извършиш това, което не е разрешено на такива вярващи! Бог иска да сме на разположение по такъв начин, че да можем по всяко време да се приближим до Неговите тайнства. „Има само един Бог и една вяра.” И разбира се, само един закон! Ако миряните, от чиято среда се избират проповедниците, не спазват условията, на които е подчинено свещеничеството, как ще бъде възможен този избор? Трябва да ги предупредим и да им попречим да се женят повече от един път, защото иначе няма да могат да бъдат избирани.
VIII.
Е добре! Нека се женим по два пъти, щом всичко, което е разрешено е добро. Същият апостол обаче казва: „Всичко е позволено, но не всичко е полезно.” Аз питам: ако нещо не е полезно, може ли да бъде наречено добро? Ако неща, които не способстват за спасението са разрешени, значи и неща, които не са добри, също са позволени. Какво трябва да избере човек? Това, което е добро, защото е разрешено, или това, което е истински добро, защото е полезно? От свободата до полезността има дълъг път. Няма защо да казваме, че доброто нещо е позволено, защото няма нужда едно благо да бъде разрешавано. Тогава кое е това, което трябва да бъде позволявано? Нещото, чиято доброта е съмнителна и е разрешено само по някаква начална причина, която оправдава снизхождението. Вторият брак е разрешен за да се избегне опасността от невъздържание. Ако изборът на някои неща не беше оставен на вярващите, нямаше да има никакъв начин да се разпознае кой се подчинява на Бога и кой на страстите си; кой търси полезното и кой тича след удоволствията си. Позволението най-често е препъни-камък на вярата, защото верността към закона се изпитва чрез изкушението, а то идва с позволението. От тук идва, „че всичко е позволено, но не всичко е полезно.” Този, който е свободен, е изкушаван, а който се изкушава, е осъден от Бога докато се съблазнява. Апостолите също са имали позволение да се женят и да водят жените си с тях. Позволено им е било още да живеят от проповядването на Евангелието. Този, който не е искал да се възползва от това, ни съветва да вървим по стъпките му, учейки ни, че тази свобода е изпитание, в което снизхождението е обърнато в полза на въздържанието.
IX.
Ако възприемем сериозно смисъла на тези думи, във втория брак трябва да виждаме само прикрито блудство. Казано е: „Съпрузите са заети да търсят начини да се харесват един на друг.” Тази забележка не се отнася за чистотата на нравите (за които апостолът също е загрижен), а за украшенията, бельото, грижите за красотата и всичко, което води до сладострастие. Желанието да се харесаш с външна хубост и украшения е в същността на плътската похот, а тя е причината за блудството. Нямам ли право да твърдя, че вторият брак е близък до блудството, защото точно в този брак намирам характеристиките му? Господ е казал: „Който гледа една жена с похот, извършва в сърцето си изневяра.” Този, който гледа жената с цел да се ожени за нея, не върши ли същото? Би ли се оженил, ако не я беше пожелал и не я беше гледал, за да я пожелаеш? Мъжът би се оженил най-малко след като е видял и пожелал жената.
Без съмнение има голяма разлика когато един женен и един неженен мъж пожелават чужда жена. Всяка жена, дори и да е свободна, е чужда на един мъж през цялото време докато не стане негова и не може да се омъжи без да е била невярна. Законите, като че ли установяват разлика между женитбата и блудството; но това се отнася само за даденото или отказано разрешение, а не за същността им. Всъщност каква е целта на мъжа и жената в брака и в блудството? Съединяването на плътта, чието най-обикновено желание е сравнено от Бога с изневярата.
Ще ми кажеш: Вие атакувате дори първите и единствени сватби! Да, така е и то с основание, защото имат същия двигател като блудството. Ето защо „е най-добре за мъжа да не се докосва до никоя жена.” Най-важната заслуга на девствеността е да стои далеч от всичко, което прилича на блудство. Тези разбирания за първите бракове са толкова силни, в полза на въздържанието, че би трябвало да могат да спрат вторите и третите бракове. Господ ти е разрешил да се ожениш веднъж. Бъди благодарен като забравиш, че ти го е разрешил още веднъж. Когато се ползваш без мярка от това, което ти е разрешено, ти злоупотребяваш със снизхождението Му. Не ти ли стига това, че си слязъл от едно целомъдрие без петно на второто му ниво? Трябва ли да снишиш до трето или четвърто, а може би и по-надолу, защото не си успял да спреш на второто? Този, Който осъжда втория брак, не се заема да ограничи забранения брой. Защо да не се женим всеки ден, докато не бъдем изненадани като Содом и Гомор? Тогава ще се изпълни проклятието: „Тежко на бременните и кърмещите.” Тежко на женените и невъздържаните. Бременните, кърменето и децата са плодове на брака.
X.
Кога ще настъпи краят на браковете ти? Вероятно когато умреш? Да се откажем от делата на плътта за да може най-после да даваме духовни плодове. Хвани тази неочаквана възможност, която те освобождава от всички земни задължения. Ти вече няма да бъдеш длъжник. Какъв щастливец си! Претърпи загубата, още повече, че тя всъщност е печалба! Чрез въздържанието можем да увеличим съкровищницата на светостта си. Ограничавайки плътта, ти ще спечелиш духа. Нека навлезем до дъното на съвестта си. Не е ли вярно, че съпругът, разделен от жена си чрез смъртта й, се чувства нов човек? Той отново е по-близо до духовното. Отправя молитви към Бога и е по-близо да небето. Отдаден е изцяло на размисли върху Писанията и е изпълнен със Словото. Когато пее някой псалм, прелива от щастие. Изгонва дявола и все повече се доверява на себе си. Ето защо апостолът ни препоръчва често „измиване” на плътта, тъй като то дава по-голямо достойнство на молитвата ни. Той ни учи, че чистотата на сърцето е необходима и сме длъжни по-често да го изчистваме. Всеки ден, по всяко време човек има нужда от молитва и следователно от въздържание, което да я предшества. Молитвата идва от съвестта. Ако тя се срамува от себе си, молитвата също е плаха. Духът е този, който носи молитвата към Бога. Ако той се чувства виновен защото съвестта се срамува от себе си, как ще посмее да вземе молитвата и да я занесе до небето? Този свят посланик, няма ли сам да се покрие със срам? Това предсказание от Стария Завет не е ли пророческо: „Бъдете святи, защото Бог е свят.” Или: „Със святия човек ще бъдеш свят, с праведния – праведен и с избрания – избран.” Трябва да се движим в Божия закон така, както е достойно за Него, а не да следваме безумната похот на плътта. Това е в съгласие с думите на апостола: „Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на духа значи живот и мир.” Щом плътта още в първия брак може толкова много да отдалечи Святия Дух, колко повече може да направи това във втория!
XI.
В него има двоен повод за срам, тъй като две съпруги вълнуват един мъж: едната в спомените му, другата в плътта. Не можеш да ненавиждаш първата, пазейки за нея свят спомен като за човек, вече приет в лоното на Бога. Ти се молиш в нейна памет и отправяш към Бога молитви всяка година. Нима ще се представиш пред Него с толкова жени, колкото препоръчваш в молитвите си? Ще предложиш на две жени святото тайнство на брака? И това ще бъде извършено от ръцете на свещеник, който дължи положението си на своята моногамия или дори може да е осветен от девствеността си и да е заобиколен от девственици или жени, които са се омъжвали само веднъж! Ще посмееш ли заедно с всичките други блага да поискаш от Бога целомъдрие за новата си жена и за себе си?
XII.
Знам под какъв предлог ние прикриваме неутолимата похот на плътта си. Изтъкваме нуждата от присъствието на някого, който да управлява дома, да наглежда слугите и магазините, да пази ключовете, да разпределя работата и разходите. Изтъкваме всичко това и всъщност казваме, че единствено домовете на омъжените са добре стопанисвани! При самотните всичко върви зле: имуществото на евнусите загива; богатството на войниците е прахосано; пътниците без жени са разорени! Не забравяме ли, че ние всъщност сме също войници, подчинени на по-строга дисциплина, защото нашият господар е по-велик от другите? Не сме ли и ние пътници в този свят? Защо си решил християнино, че не можеш да живееш без жена? Казваш, че ти трябва другарка за да споделяш с нея домашните грижи? Добре! Тогава си избери някоя чисто духовна съпруга, някоя вдовица, прекрасна във вярата си, богата в бедността си, благородна поради възрастта си. Това е добрия брак за тебе! Колкото повече такива съпруги имаш, толкова повече удоволствие ще доставиш на Бога. Но не! Християните, за които всъщност няма утре, искат да имат наследници. Божият слуга ще въздиша ли по наследници щом сам се е отказал да наследи света? Ще иска ли втори брак, понеже не е имал деца от първия? Не би ли поискал тогава за себе си дълъг живот? Апостол Павел преди всичко бързаше да отиде при Господа! Без съмнение такива християни ще се отърват по-лесно от примката на преследването, ще се държат геройски в мъченичеството, по-смело ще понасят разпитите, ще бъдат по-умерени в придобивките и накрая ще могат по-спокойно да умрат, защото ще оставят след себе си деца, които ще ги погребат! Изглежда, че християните живеят така в полза на републиката, защото се страхуват да не обезлюдеят градовете в случай, че не се грижат за населването им; страхуват се, че законите, палачите и търговията ще пострадат. Също и храмовете може да бъдат изоставени и да няма кой да вика: Християните – на лъвовете!
Може би точно този вик искат да чуят тези, които искат да имат деца. Би трябвало товарът на грижата по потомството да е достатъчна причина за да ни накара да останем сами. Човешките закони, предвиждайки, че никой разумен мъж няма да приеме такъв товар доброволно, задължават бащите да възпитават децата си. Ако можеш да накараш жена си да мисли като тебе, какво би направил? Ще унищожиш ли с лекарства това, което се е зародило в утробата й като знаеш, че не ни е разрешено да убиваме дете нито преди, нито след като се роди. Или по време на бременността ще посмееш да измолиш от Бога щастливо освобождение, тъй като самият ти не си могъл да го направиш, отказвайки да използваш лекарство? Може би ще избереш безплодна жена или такава, която вече е променена от възрастта? Всъщност, ако е угодно на Бога и безплодната и старата жена ще станат плодовити, докато ти си мислиш горделиво, че това е невъзможно. Познавам един брат, който за да отгледа дъщеря си се ожени повторно за безплодна жена, а тя го направи отново баща!
XIII.
Към това насърчение, любими братко, се прибавят и примерите взети от света, които Бог често ни предлага като свидетелство за да ни докаже, че това, което Му харесва е признато за добро дори от светската мъдрост. Езичниците отдават голяма почит на едноженството и когато техните девици встъпват в брак ги придружава жена, която се е женила само веднъж. Това обстоятелство е добро предзнаменование. Освен това в религиозните тържества и празници жената, която е имала само един мъж е вървяла една крачка пред другите. Жената на Фламина не е можела да има повече от един съпруг, тъй като същият закон е важел и за него. Самият върховен жрец също не е можел да се жени повече от един път. Когато Сатана имитира тайнствата на Бога, то е за да подражава на християните; да ги покрие със срам, защото не принасят такава жертва, каквато мнозина други отдават на дявола, посвещавайки му девствеността си или вечното си вдовство. Кой не е чувал за девиците на Веста или Юнона в Ахай, на Аполон от Ефес и на Минерва в други градове? Жриците и то преди всичко тези на бика Апис в Египет са пожелавали сами въздържанието. Жените посветили се на африканската Церера се отказват доброволно от съпружеските си права и остаряват в целомъдрие, далеч от общуване с мъж и дори избягвайки прегръдките на синовете си. След сладострастието, дяволът знае как да превърне и целомъдрието в оръжие за погибел, за да утежни престъплението на християнина отхвърлил въздържанието като инструмент на спасението. В последния ден жените идолопоклоннички, които са приели слава за това, че са устояли във вдовството, ще се изправят срещу нас. Дидона, царицата-бегълка в чужда страна, която би трябвало да иска да се омъжи за цар, е предпочела да изгори вместо да се омъжи и да участва в брака. Лукреция, която само веднъж и то насила, против волята си е била с друг мъж, е измила в кръвта си опетнената си плът, не желаейки да живее от момента, в който вече не е принадлежала само на един мъж.
Мога да намеря при нас повече примери, заслужаващи похвала и показващи, че е по-лесно да живееш в целомъдрие, отколкото да умреш за него. Толкова святи личности, толкова девствени мъже и жени в църковните общества, посветили се на въздържанието и предпочели да се омъжат единствено за Бога и възвърнали честта на плътта си. Те предварително са станали деца на бъдещето като са отхвърлили от себе си сладострастието и всичко, което няма да може да влезе в рая! Следователно всички, които искат да влязат в Небесното царство, трябва да се въздържат от всяко нещо, което няма място там!
Няма коментари:
Публикуване на коментар