КРАТКИ ИСТОРИИ

Две бебета (вярващо и невярващо) си говорят в корема на бременна жена.

Невярващото бебе: Вярваш ли в живота след раждането?

Вярващото бебе: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

Н: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?

B: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.

Н: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.

B: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.

Н: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.

B: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.

Н: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?

B: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.

Н: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.

B: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?

Източник: http://www.pravoslavie.bg/Хумор/Двете-бебета 

***

След корабокрушение в океана, единственият оцелял достигнал до малък ненаселен остров. Там той построил колиба, за да се защити от природните стихии. Минали години, и той си останал на острова. Корабите минавали, но въпреки, че викал от все гърло, никой кораб не го забелязал. Една нощ, когато се връщал от обиколка на острова, за да търси храна, видял, че колибата му гори и пушекът се издига към небето. Той извикал с разочарование:
- Господи, защо допусна това да ми се случи?
Корабокрушенецът легнал на земята от мъка, на 50 метра от почти изгорялата си къща и заспал. Нощта минала. Но на следващата сутрин корабокрушенецът бил събуден от спасители. Той ги попитал изумен:
- Как разбрахте, че съм тук? От три години съм на този остров и досега малкото кораби, които минаваха от тук, не ме забелязваха.
- Е как?! Видяхме отдалече големия пушек, с който ни сигнализира за помощ - отговорили те.

***

Един безбожник, който хулел Бога по време на християнско събрание, се обърнал към проповедника и слушателите, като казал:

- Ако Бог съществува, то аз Му изпращам предизвикателство да ме порази със смърт през следващите пет минути.
Настъпила тишина. Петте минути свършили и хулителя въздъхнал и казал с насмешка:
- Ето, вие всички видяхте, че нищо не се случи. Аз останах жив, следователно, няма Бог.
Тогава проповедникът се обърнал към него и попитал:

- Имате ли деца?
- Да! - отговорил безбожникът, - имам син.
- Добре, ако вашият син ви подаде нож и ви помоли да го убиете, ще го направите ли?
- Не, разбира се!
- А защо не?
- Защото ми е син и го обичам.
Тогава проповедникът отговорил:
- Така и Бог толкова ви обича, че не може да приеме вашият глупав призив. Той не иска да ви погуби, а спаси.

Господ Иисус Христос ни казва, че: "... Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот. " (Йоан 3:16)

***

Една вярваща жена недоумявала защо има толкова страдание и болка в света. Веднъж тя сънувала, че разговаря с Бога и се оплакала:
- Господи, защо не направиш нещо, за да облекчиш страданието в света?
Бог й отговорил с благ глас:
- Дете мое, направих. Създадох теб.